Моята Мифа, неговата Магдалена и… „защо ме гледаш на пушка“

Моята Мифа, неговата Магдалена и… „защо ме гледаш на пушка“

Бях в горните класове на Трънската гимназия. По това време ни водеха на бригади, помагахме в селското стопанство. В случая, в околностите на града съб

Бях в горните класове на Трънската гимназия. По това време ни водеха на бригади, помагахме в селското стопанство. В случая, в околностите на града събирахме изсъхнало сено.

Имах прекрасно, ново колело МИФА, свободен венец. Ежех се с него, но бях свит и срамежлив при контактите ми с момичетата. Въздишах тайно по моя съученичка, но тя, естествено, не се досещаше какви вихри се гонят в душата ми, а за нищо на света не бих и признал.

Когато трудовия ден приключи, тя ме помоли да я закарам до града тъй като имала среща. Нещо ме жегна под лъжичката, но с готовност се отзоваха. Тя се настани на рамката на колелото и потеглихме. Няма да ви занимавам с емоциите и трепетите, които ме разтърсваха при всеки допир на коленете ми до тялото й.

И най-интересното. Нейния любим я чакаше, но изобщо не си беше и представял как тя ще пристигне. Аз му я доставих, а той, вместо да се радва и да ми благодари, налетя да ме бие.

Вика му:

– Абе човек, краката си потроших в жегата да ти я докарам на време, а ти ме гледаш на пушка и си готов да ми скочиш. Много си благодарен, няма що.

Приятелчето осъзна, че не е прав и ми се извини. Гушна изгората си и тръгнаха,  а аз се качих на МИФА-та и подкарах, изпълнен с противоречиви чувства.

Разказвам ви случката днес, на големия християнски празник Голяма Богородица, но не защото момичето се казваше Мария.

Името й бе Магдалена!

Страхил АЛЕКСИЕВ, адвокат

 

Заглавието е на 24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0