Море, бетон, туризъм: Романтиката бе убита с 3-звездна надгробна плоча

Море, бетон, туризъм: Романтиката бе убита с 3-звездна надгробна плоча

Сезонът на отпуските е в края си. С маска или без, премина под знака „Коронавирус“. Интубиран единствено с родни сили, е

Сезонът на отпуските е в края си. С маска или без, премина под знака „Коронавирус“. Интубиран единствено с родни сили, евро и левове. От уплахата „300“ гърците загубиха най-много. Не от спартанците на Леонид, а от броя заразени в България откакто настъпиха газта на тестовете. Затворени граници, но пък паднаха кинти за десетките лаборатории. Тежка зима, вероятно и с политически сътресения, очаква южната ни съседка, само заради цифрите през юни и юли-стотици фалирали фирми, десетки хиляди останали без работа заради проваления сезон в северната част на страната, разчитаща на туристите през „Маказа“. Загуби, само за тези два месеца, оценявани на три милиарда евро (според медиите в страната). Тепърва ще калкулират сезона. Но това си е проблем на самите гърци, ние също не сме цъфнали.
Корона истерията обаче прати хиляди нашенци обратно по плажовете на Черно море. Ако не за друго, то поне да направят сравнение „Преди и сега“. За някои дори стъпването по Черноморието е било спомен отпреди 7 години.
Паралелите са неминуеми.

Бетонова джунгла, стотици хотели, десетки в режим „изчакване да се ометат туристите и идват дюлгерите“.

Обслужването-на рецепцията няма никой, чака се около 30 минути някой да се появи и… Прасне ключовете за стаята на плота и рече „Дължите ми 800 лева“. Прибират се парите и следващата среща с персонала е когато трябва да си ги прибере обратно. За чистене забравете. Отново чакане да се появи някой, който поне да ви връчи една метла.
„Как сте, добре ли пътувахте? Имаше ли проблеми, дълго ли чакахте на границата? Заповядайте, седнете, ще ви поднесем кафе и освежаващи напитки докато стаята бъде готова“-така посрещат в Гърция, от пенсионерката с къща за гости в Мароня, до най-посещаваните и горещи от туристически интерес точки по „Родопското море“. Елементарно. Показно от „византийците“, дето ни „мразят в червата“, както изрече онзи актьор Христо някой си, изживяващ се на Де Ниро от Карлово.
Обявена градина в хотелски комплекс край Черно море пък може да се окаже просто тротоар, ограден с оплешивяващи храсти, а след него паркинг, гаражи, следващ хотел. Но иначе е „градина“. При излизане на „верандата“ човек се превръща в охрана на паркинга, който също не е особено паркинг. Общо взето положението е следното-паркираш и повече не мърдаш колата, че след това ново обикаляне за място.
100 кинта нощувка в няколкозвездния лукс, в който си пазач и чистач. „За тераса цената скача“, пък е отговорът на управителя, който както казахме, може да срещнете два пъти, а е напълно възможно и само веднъж. В същото време от терасата се вижда другата тераса, на около десетина метра, в отсрещната кооперация, носеща „звездите“ на хотел. Вперени погледи във висящи гащи и хавлии.

Плажът – връщане в соца

Празни плажове по мега курортите за запой на чужденци. Просто последните ги няма. Отложена пиячка, дрога и повръщане заради коронавируса. На юг пък-задник до задник, чадър до чадър. Като в спомен от соца. Място няма, българска и чат-пат друга славянска реч. Откриването на място е като слалом по пясъка между лъщящи от слъцезащитни мазила тела. Чадъри летят от вятъра, чуват се псувни, ехтят и шамари от изнервени родители към мрънкащи и пищящи деца. Слухът се заостря всеки момент да чуе отнейде култовата реплика от „Оркестър без име“-„Пепи, к`ва е тая бира, ма?!“. Семейства с кучета и котки по плажа, разговори в коя кръчма как хубаво било… Връщане назад във времето, когато нещата бяха по-други. Извърнеш ли поглед от водата, обратната посока те връща в реалността. Бетонът се издига зад гърбовете, като крепостните стени на разбирането за бизнес.
А като заговорихме за него…

По доматите ще ги познаете

Старицата е навела глава. Слънцето преваля. Казва „Сбогом“ на уморените от блъскане вълни на неукротимото Черно море.
Баба Гиче не усеща поривите на природата. При нея те окончават с шепата хапчета, които взема всеки ден.
Женицата стои с оклюмала глава край касетките. Те пък пълни с три чешита домати, грозде, други плодове.
-Това беше 2,80 лева, нали?- пита мъж.
-Не, това бе цената вчера, сега е с лев повече, 3,80 лева-отговаря бабичката.
В същото време размахва един парцал, правейки си вятър. Избърсва периодично и морното си чело.
-Защо?- интересува се „наборът“ на сергията.
Поскъпването се дължи на сезона.
-Вчера толкова, днес иначе. Пикът на сезона е. Не виждаш ли какво става? Пълно с хора, други цени. През септември може и по-евтино, ако няма хора,-отговаря Гичето.
Откъде е стоката мълчи. Не казва. Смутолява нещо от сорта „От тук, от там“.
Има хора, има пари. Няма хора, има кредити- това е положението на Черноморието…
„Няма такъв филм „Домати от градината“.  Всичко е от големите вериги, а те откъде зареждат, знаете. Бабата просто прави бизнес“, ни светва местен, за когото постулатите на „Ден година храни“, са ясни.
Българското Черноморие си е тарикатлък, по ганьовски, от едно време.

Една разходка

Настане вечер, солта е измита, телата „овкусени“ с парфюми и започва разходката. Но първо, нов слалом край стотиците хотели, хотелчета и разни други кооперации, предназначени за туристи. Върви се по улицата, защото по тротоарите има автомобили, край които можеш само да изчакаш, за да премине следващия и да се продължи обратно по асфалта. Заветната цел-централната улица. Навред миризми на какво ли не, ухания на пари. Звук и светлина. От чалга до класическа музика. Последната идва от някой уличен музикант. Кръчмите пълни с народ. От едната страна на улицата певица се мъчи с поп-фолк хитове, от другата-какичка забива евъргрийни на „LZ“.
Салата колкото шепа, краставици, нарязани като за таратор, бучка сирене с размери 2 на 1 сантиметра. От 4,50 лева до 6-7. Започва чудене, това ли е по-добре или супата, който си хапнал в заведение на крайбрежната по обед? Трябваше да бъде рибена, но вътре освен кости и миди, друго трудно се откриваше. На село казват „крушата е опасен плод“, по Черноморието пък-„мидите могат да те пратят на целодневен плаж в тоалетната“. Карай, поне има пици. Дебело тесто, кашкавал, саламче, едно парче домат за цвят…
Хубави ресторанти, но между блоковете, сякаш си в родния квартал. Малки кръчмици край водата, но с всички звукови ефекти на сергиите край тях.

Защо си харчите парите тук?!

„Не знам защо си харчите парите тук?!“.
Така попита една възрастна „черноморска“ жена. На общинско тържище в едно курортно градче на север от Бургас. Бизнесът й е със зеленчуци на една от няколкото останали сергии. Цени-нормални, клиенти-предимно нашенци. Казва, че пазарът е бил голям, преди години, но вече е замрял. Стеснил се до дереджето на „касетъчна търговия“. Останалата площ е била разпродадена за заведения и хотели, отхапали от малкия бизнес.
Женицата продава домати и краставици за по лев и нещо за кило. За разлика от баба Гиче, която е турила цена от 3,80 лева. Но бабата е на две преки и на една от главните улици, пък и стоката й е от съседни нам държави. Ценоразписът зависи от туристопотока.  Днес с лев надолу, утре обратното.
Женицата споделя, че преди много години е идвала в Родопите. Много й е харесало. Не може да повярва, че също така усилено се строи, както край морето. Не хотели, а жилищни кооперации…
Жалкото е, че разбирането за туризъм по родното Черноморие окончава с поредния строеж на хотел, между други два. А също и някой и друг арест на местни „чайки“, които решили да заработват с дрога.
Тази година „корона истерията“ интубира бизнеса по Черноморието ни с най-нормални туристи. Получиха много бетон, гюрултия по кръчмите и „Дай парите“. Романтиката на морето вече е убита. Надгробната плоча пък е от 3 до 5 звезди.
„Напускаме хотела, ще се появи ли някой, за да върнем ключовете“, въпрос.
„Оставете ги на вратата“, отговор.
Така и правим.
Догодина границите ще бъдат отворени по това време…
24rodopi.com
На снимките:
-Туризъм-размах в строителството
– Пред очите море, зад гърба-„крепостна стена“
-Залезът запази единствената романтика

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0