Масрафът „Коронавирус“: „Спасение“ за футбола, СПА на село, маските паднаха…

Масрафът „Коронавирус“: „Спасение“ за футбола, СПА на село, маските паднаха…

Медик от Спешна помощ слиза от линейката и се спуска към припаднал на улицата мъж. Вдига го и го отвежда в специализирания автомобил

Медик от Спешна помощ слиза от линейката и се спуска към припаднал на улицата мъж. Вдига го и го отвежда в специализирания автомобил.
История за професионализъм.
Но не.
Заснет е. От разни сеирджии. Защото обществото е в истерия, а медикът нямал маска и ръкавици.
Шок и ужас!
Един човек спасява друг човек, но не бил екипиран. И грам мисъл в главите, че животът не чака. Той е сега и на момента, със или без ръкавици. Със или без маска. Животът трябва да бъде спасен. Медикът обаче е виновен, защото пренебрегна генералите, в името на живота.
Без коментар за снимащите този кощунствен акт по спасяване. На поредния колабирал на улицата, на поредния недоимък в съзнанието на обществото.
Случай в Родината. В който спасителят е виновен. Изобщо по нашите ширини обикновено такива хора най-често отнасят юмруците. Но поради социалната изолация в момента отнасят само снимки. И плюнки, за това, че си вършат работата. Без умисъл за собственото здраве.

Коронясване на истерията

Не знам за вас, но аз изпитвам мъка за случващото се с обществото ни. Не че и преди то не бе основно на стаден принцип. Когато овцете усетят опасност, то те се скупчват една в друга. При нас в момента е следното-на два метра разстояние, но пък инак същото-мълчание и пълна подчиненост. Блеене в захлас, с елементи на ръкопляскане от балконите. И всички с маски, към момента само на закрито.
Турихме корона на истерията с невидимия враг.
А в същото време нашенци продължават да си измират от рак, диабет, сърдечни заболявания…
Но с вирус в тях.
И чакаме брифингите, чакахме пика, ада, германците.

Започна да омръзва

Леко почна да омръзва, да доскучава. Едно и също всеки ден. И все с патос, траурни физиономии. И все с какво става из света. Да, ама ние не сме те. Стандартът ни е друг, мисленето, организмите, тегобите, радостите, възможностите. Стига с тия сравнения. Ние подпомагаме болниците в недоимъка си, те да са го направили?
Скука, колкото и Ад да прогнозираха, вече скуката е по-заразна.

Плюсове и минуси

Скоро всичко ще свърши. Няма начин, както извънредното положение, което обаче бе облечено в Закон. И ще се окажем в една обрана нива, като очукана от градушка. Пак ще има само за свои, а за чуждите-кредити. Пардон, проценти. Извинете, нещо все ще има. Дори една добра дума. Може и обратното. Щото не спазвали мерките. Гиди престъпници, събрали се със семействата си!
Но както и да е. Ще свърши всичко и ще дръпнем чертата. Не може само да сме губили. Винаги има и добро в лошото. Неоткриваемо на момента, но при анализ, то съществува.

Истински бг футбол

Започваме със спорта. Обяснимо.
Аха да свърши шампионатът и дръпнаха шалтера. Кризата удари световния спорт. Може би бе необходимото зло. В какво се превърна, да речем, футболът? В едни пари. На два крака. Нищо общо с тази страст, завладяла всички, от 70-те, 80-те, 90-те години. Когато всичко бе танц, емоция, магия.
В момента един ритач на топка струва 222 000 000 евро. И на него не му пука ни за отбора, ни за играта. Държи се като паднал от звездите. А е просто един консуматор на емоции. И много пари. Според вас, това нормално ли е? Толкова пари за човек, който трябва да разгъне крака си? Не е сърдечен хирург, не е открил нещо в полза на човечеството. Просто има татуировки, изрусена коса и рита топка.
Кризата с вируса постави футбола обратно на земята. Намалиха заплатите, преосмислиха политиките.
Конкретно за България. Чужденци на килограм,  с имена, които не може да запомните. Не защото са трудни, а защото след три месеца са вече пропъдени. Сега ще се даде шанс на нашите момчета. Защото е криза и бюджетите се свиха. Сега вашите деца ще имат възможността да ритат за любимите ви отбори, в които тренират. Не Омонидже да бъде на терена вместо тях, защото има мениджър и въртят едни игри с треньора….
Ново начало.

Няма море

Социалната изолация наложи бръкване дори в резервите. Дори в изтиканите пари за почивка. Малкото удоволствие за семейството. Дали у дома, на родното Черноморие, дали в по-близкото Бяло море. Джобът отъня в перо „Почивка“. Въпреки стискането, въпреки отказа от други скромни благини. Няма, благодарение на Щаба.
Работете от дома, пляскайте от балконите. Ама не всички са на държавна работа, че да им вървят заплатите по това време.
Глас в пустиня.
За някои хора, повечето, това е единствения тиймбилдинг за годината. Демек, събиране със семейството и изцяло отдаване на него.
Но не. Генералите рекоха друго.

СПА на село

От друга страна. Доскоро КПП-та, режим, няма напускане на областните градове, камо ли на страната. Ами, ето го селото.
Всеки иде от там. „Планината пуста“, както пише Вазов в „Епопеята“. Тръгвайте по баирите. Една палатка-50 лева, един спомен-безценен.
Вирусът предразположи нашенци да преоткрият нашенското. В неговата девствена същност. Майната им на скъпите хотели, да ползват 60:40. Палатка, лагерен огън, тиха музика, печено на жарта, истории, разговори. Семейството е на първа линия в собственото си спасение. Сред природата. Сливане с нея. Неоценима красота.

Маските паднаха

Друг „бонус“ на вируса. Всички сложихме маски, но всъщност маските паднаха. В момент на криза се осъзнават истинските.
Кой е смел, кой страхлив. Кой се покрива през глава до бедрата на жена си и изпуска газове. Кой се е увил като Мумията. Кой топи комшиите си, че се събират в мазата да пият. Кой снима нон-стоп децата с велосипеди в парка. Кой иска да се опълчи на ненормалното дередже. Кой мълчи и кой говори.
Кой си заслужава да си му приятел и след истерията и кой не.
Маските падат в кризата и разбираш кои са читави и кои посеричи.

***

Има време. Всички плюсове и минуси ще бъдат поставени. И тепърва пак ще оценяваме. Вероятно всеки сам за себе си вече го е направил.
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:
-Оценихте ли какво имаме, и то е под носа ни?
-Нашенци на Тасос, когато криза нямаше
-Залез над Керамоти

COMMENTS

WORDPRESS: 0