Кърджалиецът, който задава тон в архитектурата…

Кърджалиецът, който задава тон в архитектурата…

Кадри от участието на младия кърджалиец арх. Джумхур Гьокчепънар – единственият българин, представен на 17-тото биенале на архитек

Кадри от участието на младия кърджалиец арх. Джумхур Гьокчепънар – единственият българин, представен на 17-тото биенале на архитектурата във Венеция „La Biennale di Venezia“, което се провежда от 22 май до 21 ноември т.г. с основна тема “Как ще живеем заедно?” – са подредени в Дъждовница. Пана от екзотичната архитектурна конструкция, наречена Borboletta, ще могат да се видят от всички гости на Арт къщата това лято, а също и отделни кадри от проектите на биеналето, които поставят с цялата си сериозност и спешност въпроса за изменението на климата и значителните предизвикателства, пред които е изправена архитектурата днес.

Един от основните акценти в проектите на 112-те участника от 46 страни и 61 национални участия е как изменението на климата да се третира като предизвикателство пред устойчивостта на градските архитектурно-строителни системи и какво може да научи архитектурата от някогашните махали, от близостта с природата и дори от нейната жива и здравословна бактериална среда. „Нуждаем се от нов пространствен договор – казва организаторът на изложението във Венеция архитект и д-р по архитектура от Харвадския университет Хашим Саркис. В контекста на разширяване на политическите разделения и нарастващите икономически неравенства, ние призоваваме архитектите да работят върху пространства, в които щедро да живеем заедно по правилата на природата”. Какво могат да научат екосистемите на анонимните мегаполиси от малки села със здравословен начин на живот като Дъждовница? Малките села и махалите произвеждат здравословно усещане за близост, като същевременно създават точни пространства за събиране, които общността използва интензивно – казват младите архитекти.

Проектът Borboletta, в който участва младият кърджалиец, изглежда като сложна скулптура, но всъщност е мобилна градска лаборатория за интеграцията между микробиология, биологично разнообразие и архитектура. Идеята на този научноизследователски проект е насочена към изграждането на нова градска парадигма – развита по-скоро като екосистема, а не като вид изкуство, която имитира и устойчивостта на бактериите срещу промените.

24rodopi.com

 

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0