Кой ще влезе в отбора Карадайъ? Едни могат, но не искат. Други се натискат, но пък хората не ги искат

Внезапната поява и разпространението на COVID-19 и обявеното извънредно положение в България на 13 март 2020 година блокираха почти всички сектори на обществения живот, включително и политиката. Но с отминаване на пика на пандемията и отмяна на извънредното положение, животът започна постепенно да се нормализира.
Ако всекидневните скандали, които тресат държавата, не предизвикат предсрочни избори, то догодина предстоят редовни парламентарни избори, а преди това политическите партии и движения трябва да стегнат редиците си. Пред ДПС също предстои провеждане на Национална конференция, подготовката за която бе започнала с отчетно-изборни конференции по места, но бе отложена заради ситуацията с коронавируса.
До есента кампанията ще се активизира отново и конференциите до областно ниво трябва да приключат. Битката е за изграждане на новите структури на партията на местно, общинско, областно и национално равнище. Ясно е, че

новият стар председател на Движението ще бъде Мустафа Карадайъ, но кои ще са неговите заместници в ЦОБ, кои ще се новите областни председатели на ДПС?

Подготовката за националната конференция е един своеобразен цялостен преглед на банката кадри на партията. По устав върховни органи са Централното оперативно бюро (ЦОБ)и Централния съвет (ЦС). Членовете на ЦОБ на ДПС се избират от ЦС по предложение на лидера, а членовете на ЦС се гласуват по предложение на местните структури, според квотата на всеки регион. В ЦС по право влизат областните председатели и народните представители.
Освен предстоящата личностна битка за постове, пред Движението стоят на преден план и други жизненоважни въпроси. На последните три проведени избори

гласовете за ДПС са малко над 300 000. А това говори, че са нужни резерви. Както и нови територии, нови послания и лица.

Традиционният електорат на ДПС е консервативен и си гласува твърдо „за нашите хора“. Но този електорат намалява с всеки изминал ден, било поради застаряване на населението, било поради опустяване на регионите вследствие на миграцията.
„Демографският проблем“ от национален се превърна в частно-партиен. Вече е ясно, че географията на партийния електорат трябва да бъде разширена. Регионите, населени предимно с турско етническо малцинство, вече не са достатъчни, за да покрият отдавна афишираните националните мераци на ДПС. Трябват още гласове. И ромски, и български, и повече българомохамедански. Ще може ли партията да ги привлече?
Средностатистическият читател с един бърз преглед на коментарите в социалните мрежи може да се убеди, че в родината ксенофобията и расизмът са неизлечими болести. Злобата и ненавистта към различния лъхат от всяко едно мнение и на този етап митът за толерантността изглежда само като предизборно политическо пожелание. Сред масите, явно или скрито, клокочи етническото „неприемане“ (използвам възможно най-меката дума – б. а.). То е, обаче, нож с две остриета за ДПС. Както може да привлече гласове за приемащите ДПС като защитник на малцинствата и да консолидира страховете им в „защитна реакция“, може в същото време да предизвика много повече загуби за партията поради „националистически“ настроената част от обществото.
На ефекта от „скачените съдове“ на националистическите настроения, естествено, ще разчитат и другите партии. А се очертават и нови политически играчи. Освен вече обявената партия на Слави Трифонов „Няма такава държава“, преименувана в „Има такъв народ“, бившата „дясна ръка“ на Бойко Борисов Цветан Цветанов вероятно ще създаде „Герб-2“, а Мая Манолова „БСП-3“. Заявка за нов политически проект направи и Васил Божков-Черепа. За всички тези проекти има достатъчно място под политическото слънце на България, защото на хората им омръзнаха старите партии с все познатите физиономии и мутри.
Добре бе доловил този момент общинският съветник Даниел Делчев, който бе

изобретил колаж как след 50 години Хасан Азис и Милко Багдасаров участват на избори в Кърджали. С чувство за хумор. Но това е действителността.

Макар, че и свои, и чужди, го обвиниха в популизъм, не е зле да се усеща пулсът на народа.
Той е суверенът, а изборите идат. Няма спор, че гласове ще печелят онези партии, които заложат на популистически идеи и лозунги. Към настоящият момент могат да се посочат противниците на задължителното ваксиниране и микрочипиране, отнемането на деца от родителите им. Както и рязко съкращаване на броя на депутатите и като цяло на администрацията.
Но да се върнем на ДПС.

Движението поне досега не изглежда да е овладяло популистическите похвати на общуване с избирателя и изостава в сферата на „изпращане на нови послания“.

Преди 3 години Доган пусна на актива приказката за догонващото икономическо развитие и това е. Нищо ново. Всеки повтаря тази хипотеза и толкоз.
Така че, на този терен ДПС има много да работи.
А по отношение на нови лица?
Една част по върховете на ДПС казва, че традиционно или по силата на историческите обстоятелства, Движението не разполага с богат избор що се отнася до кадри и специалисти.
Други са критични – парашутистите и кандидати за водачи на листи са три пъти повече от броя на избирателните райони.
Кой ще влезе в отбора Карадайъ? Едни могат, но не искат. Други се натискат, но пък хората не ги искат.

Изводът е: тежък кфл мандат за Карадайъ. Без силен отбор, когато очакванията на електората са големи.

Отмина безвъзвратно и времето, когато електоратът гласуваше без да иска нещо в замяна. Претенциозни са вече хората.
Други от години живеят и работят в Западна Европа. Имат друга база за сравнение. А дали стратегът Доган ще остави Карадайъ сам в тази тежка битка?
Ерхан Алемдар, специално за 24rodopi.com