Книгата на талантливата тийнейджърка: "Бях се омъжила за човек, който контролираше целия град"

„Новината беше разтърсила целия град. Не защото умря неочаквано, а защото беше най – богатият човек в града. Да, това е вярно. Бях се омъжила за човек, който контролираше целия град. Имаше много пари. Ама, наистина много. Често ги пилееше за ненужни неща – *хазарт*, алкохол и далавери. Не ме обичаше. Все си мислих, че не ми обръща внимание, защото има твърде много работа. Но съм грешала…
Последните няколко дни се държеше странно. Прибираше се рано, не слизаше за закуска и вечеря. Не позволяваше да влизам в стаята. Стоеше на тъмно. Стори ми се странно, но нямаше друг вариант – трябваше да приема нещата за нормални. Минути преди да отиде на работа получи инфаркт и си отиде от този свят. Да, често съм мечтала да не го виждам повече. Но, по такъв начин не съм си го представяла. Аз и малкото ни момченце бяхме свидетели на тази горчива съдба. Не бях готова за това. И той не беше готов да си отиде и да захвърли всичко. Не беше готов да стане звезда“.
Това е част от първа глава на „моята малка книга, „Моята звезда“, както описва написаното авторката. Михаела Илиева е само на 13 години, от кирковското село Бенковски.
„Точно преди месец ми се обади една приятелка и каза, че пиша страхотни неща и трябва да напиша книга. Благодарение на нейната вяра в мен имам сега онлайн книга. „Моята звезда“ е книга, която събира 16 поучителни и в същото време, развлекателни глави. Всяка от тях е почувствана и има нещо специално в нея. Най-трудно ми беше да измисля имена на различните глави. Редактор на книгата е моята най-добра приятелка, защото тя първа я прочете и отстрани грешките. За прекрасния текст се погрижиха верният ми лаптоп и гениалният ми мозък. Получавам хубави отзиви за нея и много се радвам. Голям интерес имат и моите учители, които ме направиха толкова силна. А за родителите ми книгата беше една много голяма изненада“, споделя пред 24rodopi.com авторката на онлайн книгата.
„Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж докато аз се опитвах да сдържа сълзите си пред детето, пред мен се появи един лист хартия. Бях чувала за такъв от медиите. Това беше листът, от който щях да разбера на кого е завещал имуществото си. Не че ме интересуваше много, аз и с малко пари си живеех нормално. Но от любопитство го взех и започнах да го чета внимателно. Не бях толкова грамотна, колкото беше съпругът ми, но все пак имах някакви познания. Стоях права, подпряна на кухненския плод, до момента, в който не стигнах до изречението: ,, Завещавам всичко на съпругата ми, защото много я обичам.’’ Кой глупак ще напише това? Най – малко – съпругът ми? Той никога не ме е обичал. Казал го е само, за да не опетни репутацията си. Защо? Защо го е написал, като знае, че това е една огромна лъжа? Да не би наистина да ме е обичал? Защо не го е показвал до сега? Куп въпроси се вихрят в ума ми, а аз няма на кого да ги задам. Привечер, когато вечеряхме, детето ни ме попита, къде е баща му и какво беше написал на онзи лист. Не можах да му отговоря, затова просто замълчах и оставих той да си отговори…“, пише талантливата тийнейджърка в глава втора – „Завещанието“.
24rodopi.com