Как се справя служебното правителство? Кой министър каква оценка заслужава на 18-тия ден след назначаването с указ на президента Румен
Как се справя служебното правителство? Кой министър каква оценка заслужава на 18-тия ден след назначаването с указ на президента Румен Радев?
Погледът през коментарите във Фейсбук. Не през достатъчно дискредитираните традиционни медии, на които вяра няма дори бившият премиер Бойко Борисов, а в социалната мрежа, където не само е „много горещо“, но и достъпно за всеки.
Сред отличниците са служебният премиер Стефан Янев, служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков, на икономиката – Кирил Петков и на финансите – Асен Василев.
Веднага с встъпването си в длъжност Бойко Рашков започна да действа с невиждан размах. Незабавно се освободи от административния секретар на МВР Бойко Славчев с обяснението, че той е бил пенсиониран и изпратен с благодарности. Бе премахнат и друг висш кадър на МВР – Николай Гешев, който оглавяваше инспектората на ведомството.
На 16 май беше уволнен и главния секретар на МВР Ивайло Иванов. Един от основните мотиви бе полицейското насилие по време на протестите, започнали на 9 юли 2020 г. и продължили до края на 2020 г.
Сред първите нарушения, които Рашков откри в министерството си бе, че в някои регионални дирекции на МВР все още се съхраняват машини за гласуване, които трябва да се проверят дали могат отново да се включат в изборния процес и да бъдат манипулирани.
МВР се оказа „най-горещото“ министерство. Гръмна скандалът, че шефовете на ДАНС и разузнаването са излезли в неплатен отпуск до септември веднага след встъпването в длъжност на служебното правителство. Впоследствие и двамата бяха уволнени за уронване престижа на службата.
Рашков беше категоричен, че срещу длъжностни лица, които са влезели в престъпни връзки, ръководството на МВР ще бъде безкомпромисно. На 19 май 7 полицаи бяха задържани в Пловдив при операция на Окръжната прокуратура и Вътрешна сигурност на МВР. Сред арестуваните бе и началникът на 3-то РПУ в Пловдив. В същия ден Рашков уволни началника на СДВР Георги Хаджиев и на негово място назначи Антон Златанов.
Ден по-късно се разрази скандалът със СРС-подслушванията , когато съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов обяви, че на контрол са били хора от „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ като 12 от тях са подслушвани от Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР, 12 от ДАНС, а останалите 8 – от ГДБОП. Вътрешният министър Бойко Рашков потвърди, че подслушвани има и самият служебен премиер Стефан Янев е сред тях.
На 27 май адвокат Николай Хаджигенов от „Изправи се! Мутри вън!“ увеличи броя на подслушваните на 82-ма. По неговите думи подслушването е било на два етапа – покрай антиправителствените протести миналото лято и след това около парламентарните избори на 4 април.
До днес 40 души вече са поискали проверка от бюрото за контрол на СРС-тата по думите на Огнян Стоичков, който е член на Бюрото. Сред тях са Мая Манолова, Арман Бабикян, Татяна Дончева, бившият премиер и бивш лидер на ДСБ Иван Костов. Но остават още много въпросителни, свързани със скандала.
Не е ясно кога се очаква да приключи вътрешната проверка, започната в ДАНС. Не е ясно и установено ли е вече дали има подслушвани политици, както и дали е имало наводнение в архива, където се съхраняват доказателствата, събрани със СРС и има ли нещо унищожено.
Веднага след разкритията на Атанас Атанасов, на 21 май бе освободен директорът на „Вътрешна сигурност“ в МВР Стефчо Банков.
Банков бе до Рашков, когато бе обявена акцията по разкрита престъпна група в пловдивското 3-то РПУ.
По-късно той даде импровизиран брифинг пред МВР болница:
„Изведнъж Рашков получи осенението, че не може да работи с мен. Натискът започна следващия ден след Пловдив. Действията на министър Рашков стигнаха дотам, че да манипулират хора и да задават въпроси за това директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ возил ли е в служебния си автомобил наркотици, пачки с пари и рязал ли е миналата седмица документи във връзка с изборите, което е абсолютно невярно твърдение“.
Друго министерство с топ новини е това на икономиката.
Една от първите задачи на служебния министър на икономиката Кирил Петков бе да започне проверка как са раздавани кредити в Българската банка за развитие.
Още на 16 май той заяви, че държавата дава в ББР милиард и половина лева за малки и средни предприятия, но от тях близо 1 милиард са отишли за 8 компании, 4 от които са свързани с Пеевски и са получили 500 милиона. Министерството на икономиката разпространи списъка с 8-те компании, получили общо 1 млрд. лв. кредити от банката, създадена да финансира малките и средните фирми. Сред компаниите, получили лъвския пай от евтините заеми, фигурират такива свързани с бизнесмените Делян Пеевски, Румен Гайтански-Вълка, Георги Гергов, Кирил Домусчиев и Георги Самуилов.
„Това са нашите средства, на данъкоплатците“, заяви Петков и добави, че още от следващия ден (17 май- понеделник) назначава специална комисия за публичен контрол на средствата и прозрачност.
„Заедно с Агенцията за финансов контрол ще влезем в ББР, за да видим как са разходвани тези средства“ закани се той.
„Заедно с Агенцията за финансов контрол ще влезем в ББР, за да видим как са разходвани тези средства“ закани се той, обаче се оказа, че въпреки че държавата е собственик, министърът не може да види документите за отпуснатите заеми, понеже двама от тримата членовете на Надзорния съвет на Българската банка за развитие блокират информацията за отпуснатите големи кредити и не може да се види как е защитен общественият интерес.
След като стана ясно, че двамата надзорници Митко Симеонов и Велина Бурска, са гласували против предоставянето на поисканата от него информация за раздадените от банката големи кредити и че двамата надзорници са бойкотирали плащането на такса към БНБ за разглеждане на предложението за тяхната смяна в надзора, министър Петков прибегна до публична среща-разговор с членовете Надзорния съвет, насрочена за 27 май. В нея участие взе само председателят на надзора Стамен Янев, а Симеонов и Бурса не се явиха и бяха отстранени от поста си „на живо“, тъй като разговорът бе излъчван онлайн на фейсбук страницата на икономическото министерство.
Министър Петков обяви имената на хората, които ще предложи на БНБ за нови надзорници- Васил Щонов и Валентин Михов и допълни: „От днес ББР няма да има опериращ надзор и това ще е така, докато БНБ не прецени дали предложените двама нови членове, не са подходящи“. От БНБ съобщиха, че ще спазят процедурата и сроковете за издаване на одобрение на нови членове в Надзорния съвет на ББР съгласно Закона за кредитните институции и Наредба 20, като срокът за даване на одобрение или отказ е до 60 дни.
Министър Петков заяви още, че е внесъл предложение за промяна на устава на ББР, в който се поставя таван на кредитите в размер на 5 млн. лева и, че на 28 май насрочва среща с 8-те най-големите клиенти на ББР. „Искам да чуя истинските управители на тези фирми, да ги чуя как се развива техният бизнес план, работи ли и как виждат връщането на тези пари“, поясни той.
Но нито една от 8-те фирми – топ клиенти на Българската банка за развитие с кредити общо за почти 1 млрд. лв. , не се яви на срещата с министъра на икономиката Кирил Петков.
Шест от фирмите са отговорили писмено на министъра, а една от тях – „Благоевград БТ“ изобщо не е реагирала. А дружеството „Транспект“ публикува отворено писмо, в което действията на икономическия министър са определени като „политически манипулации“. „Срещайте се, разговаряйте и се записвайте във вашите комедийни скечове, с когото намерите за добре. Ние не сме вашите актьори“, заявява изпълнителният директор на компанията Георги Атанасов.
Фирмите в Топ 8 са:
“Слънчев ден” АД
“Благоевград БТ” АД
“Роудуей кънстракшън” АД
“Маркет инвестмънт” АД (Техномаркет)
“Интернешънъл инвестмънтс” ЕАД
“Параходство БМФ” АД
“Транспект” АД
”Инса Ойл” ЕООД
Сред активните министри-отличници е и служебният министър на финансите Асен Василев. След като уволни шефовете на Агенция „Митници“ и НАП, той тръгна да оправя и другите бакии на министерството.
Стана ясно, че през 2020 г. държавата е платила директно на частни фирми 15.8 млрд. лв., от които 3.4 млрд. са съсредоточени в 7 фирми, а за първите четири месеца на годината 1.3 млрд. лв. публичен ресурс е отишъл в три фирми.
„Поставям изцяло ново начало за това как приходните агенции трябва да общуват с българските граждани. Започнахме преглед как се харчи публичния ресурс, как се събират данъците и как работят митниците“, обяви министър Василев.
Проверките започват от фирмите с най-големи поръчки от държавата и ще се минат през всички подизпълнители до края на веригата, за да се провери дали всичко е изрядно. Той е поискал от всички министерства и агенции разрешение списъкът с тези фирми да стане публичен. Публични вече са и отписаните изтекли по давност задължения. Годишно НАП е отписвала като несъбираеми между 2 и 3 млрд. лв. данъчни задължения като от 2017 до 2020 г. сумата им е общо 10 млрд. лв. Още толкова са натрупани в годините преди 2017 г.
От приходната агенция са изготвили и списък на длъжниците на фиска към момента – фирмите, които дължат над 5000 лв. към НАП. Общо тези просрочени задължения са на стойност 9.9 млрд. лв.
„Част от тези дългове са на работещи предприятия и те трябва да бъдат събрани, заяви Василев. Той описа ситуацията като силно притеснителна – картина на системно несъбиране на данъчни постъпления, на липса на последващ контрол, която е позволила да се натрупат огромни дефицити в системата било чрез измами, било чрез неплащане. Започваме системна работа да съберем тези пари. Първа стъпка е проект за електронно фактуриране, който да позволи в реално време да има обмен на фактури, вместо те да се предават 14 дни след приключването на месеца. Предрегистрационен ДДС контрол на фирмите е друга мярка. Още от регистрацията си по ДДС рисковите фирми ще бъдат наблюдавани дали не са в схема за източване на данъка. Ще има и публичен контрол на получателите на пари по обществени поръчки и проверка от НАП на големите получатели.
Четири дни по-късно, на 17 май, Янаки Стоилов представи екипа и приоритетите си. „Започва проверка на Агенцията по вписванията, Търговския регистър, работата по предоставянето на българското гражданство и регистъра на особените залози. Ще бъдат ревизирани и обществените поръчки на Министерството на правосъдието за последните години. Очаквам проверките да приключат до края на месеца“, обяви той.
Като най-проблемните области, за които отговаря министерството, Стоилов посочи точно предоставянето на гражданство, местата за лишаване от свобода (за затворите са и най-апетитнине обществени поръчки, б.а.), вписванията. Предстои и преглед на дейността и резултатите на националния механизъм за борба с корупцията и съдебната реформа.
Стоилов обясни, че е чакал конкретни данни за твърденията на бизнесмена Светослав Илчовски за издевателства над арестант. Тъй като в министерството такива не са постъпили, е наредена проверка в затворите и арестите, която обхваща периода от началото на 2017 г. до момента. „Ако информацията беше по-конкретна, щяхме да се фокусираме“, уточни Стоилов. Освен това министерството ще сезира по темата и главния прокурор Иван Гешев. „Ние нямаме разследващи функции, а определени лица се сочат като зрители на този запис и може чрез разпити да се установят евентуалните извършители“, обясни служебният министър.
По предложение на Янаки Стоилов на заседание на прокурорската колегия на 19 май бе разгледан въпросът за анализа на спецправосъдието.
Cлeд нaд тpи чaca дeбaти, съдийcĸaтa ĸoлeгия пpиe ĸpитepиитe и cтpyĸтypaтa нa aнaлизa зa дeйнocттa нa двете cпeциaлизиpaни cъдилищa.
Анализът на спецпрокуратурите ще е по 10 точки и ще обхваща периода от създаването на структурите – 1 януари 2012 г. до 31 декември 2020 г. Ще бъде изследвана правната рамка за създаването на тези органи и за промяната и увеличаването на тяхната компетентност, административно-организационната дейност, кадрова и ресурсна обезпеченост, дейността по основните направления: организирана престъпност; престъпления против републиката; корупционни престъпления. В анализа ще се включват и международно сътрудничество на спецпрокуратурата и как си взаимодейства с други органи.
На Πлeнyмa нa Bисшия съдебен съвет (ВCC), проведен на 20 май, обаче, мнозинството блaмиpa пpaвocъдния миниcтъp Янaĸи Cтoилoв в нacтoявaниятa мy aнaлизитe нa cпeцсъда и спецпрокуратурата да са готови до ĸpaя нa юни. Oтxвъpлeнa бe и идeятa нa миниcтъpa cъвмecтнo cъдиитe и пpoĸypopитe в ĸaдpoвия opгaн дa oпpeдeлят oĸoнчaтeлнo cтpyĸтypaтa и ĸpитepиитe нa двaтa aнaлизa – зa cпeцcъдилищaтa и зa cпeцпpoĸypaтypите.
„He cмe cлyгинaж нa пoлитичecĸaтa ĸлaca!“, отсече по време на дискусията главният прокурор Иван Гешев. Той настоя, че двете колегии на ВСС – прокурорската и съдийската пooтдeлнo cи peшaвaт ĸaĸвo дa aнaлизиpaт, ĸoй и колко време дa aнaлизиpa, защото противното означавало нaмeca нa cъдии в нeзaвиcимocттa нa пpoĸypopите и oбpaтнoтo.
Янaĸи Cтoилoв настоя анализите на спецправосъдието да са фaĸт дo ĸpaя нa мaндaтa нa cлyжeбния ĸaбинeт, зa дa мoгaт дa ce пoлзвaт пpи peшeниятa нa следващия пapлaмeнт зa cъдбaтa нa cпeциaлизиpaнитe cтpyĸтypи.
Спецправосъдието излезе на дневен ред, след като правната комисия в 45-ото Народно събрание прие на първо четене проекта на „Демократична България“ за закриването на спецструктурите, които се занимават с делата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Краткият живот на парламента не стигна проектът да мине и през пленарната зала, но идеята на демократите разбуни духовете и предизвика гнева на спецмагистратите. Бунтът им поведе лично главният прокурор Иван Гешев, някогашен шеф на спецобвинението.
Сред справящите се много добре със задълженията си е и служебният министър на културата проф. Велислав Минков. Той бе първият член на служебното правителство, който пое конкретни ангажименти.
„Поемам пост с изключително значение. Националната култура е не само идентичност, но и стратегия за държавност. Българската култура се намира в изключително тежка криза. Поне двойно по-тежка отколкото, в която и да е друга държава от ЕС.
Това е така, защото освен изключително тежкия удар, който секторът понесе заради пандемията, в България имаме разрушителни обстоятелства. Културата на България се намира в тежка изолация заради липсата на реформи в държавните културни институции,традиционно нискиянационален бюджет за култура, липсата на Национална стратегия, неглижирането и мизерното финансиране на независимия културен сектор.
Като капак на всичко правителството на еднокнижниците от ГЕРБ оряза бюджета за култура за 2021.
Въпреки Министерството на културата в Националния план за възстановяване ще има проект за култура. Той има дългосрочна визия, защото мисията му ще бъде да извади съвременната българска култура от изолацията, да подкрепи създаването и разпространението на съвременна българска култура, да осигури достъп на българската публика и представянето ни в Европа и по света.“ обеща той.
Оценка добър получава министърът на земеделието проф. д-р Христо Бозуков, който нареди да бъде извършен одит на държавното предприятие „Напоителни системи“. Предмет на проверката ще бъдат обществените поръчки (особено определянето на ценовите параметри), задълженията на дружеството, продажбите на активи, възнагражденията на директорите и сключените граждански договори. Със задачата е натоварена дирекция „Вътрешен одит“ в МЗХГ, като срокът за изпълнение е доста кратък – 4 юни.
Министърът обяви, че има констатирани нередности в обществени поръчки. Той даде като пример доставки на строителни материали, плащани от държавното дружества на цени, много по-високи от пазарните.
„Длъжници“ на обществото остават служебният министър на външните работи Светлан Стоев, на труда и социалната политика – Гълъб Донев, на отбраната – Георги Панайотов, на регионалното развитие и благоустройството – доц. д-р Виолета Комитова, на околната среда и водите Асен Личев, на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Георги Тодоров, на енергетиката – Андрей Живков, на европейските въпроси – Атанас Петканов, на образованието – Николай Денков, на туризма – Стела Балтова и на младежта и спорта – Андрей Георгиев.
Ерхан Алемдар, специално за 24rodopi.com
24rodopi.com
COMMENTS