„Зората на здравеопазването“ 2: Полиглот мори въшките в казан, обучава самарянки

„Зората на здравеопазването“ 2: Полиглот мори въшките в казан, обучава самарянки

Краят на 2019-та година в Кърджали бе белязан от един притеснителен факт: липсата на достатъчно общопрактикуващи лекари. От необход

Краят на 2019-та година в Кърджали бе белязан от един притеснителен факт: липсата на достатъчно общопрактикуващи лекари. От необходимите 100 по здравна карта, заети са едва 50 практики. Не по-различно е положението със специалистите в различни направления в болничните заведения в общината и областта като цяло.
Връщайки се назад във времето става ясно, че градът е имал далеч по-трудни моменти, отнасящи се до здравеопазването. Разбира се, те са в унисон с тогавашните условия и време.
Добре е да се знае историята на здравеопазването на Кърджали и нейното начало.
Връщаме се назад във времето…

***

След уважавания д-р Садък ефенди Хаджиюсеинов и фелдшера Атанас Петров, в града край Арда идва д-р Михаил Кръстев – първият лекар в Кърджали след Освобождението на града, назначен през 1915 г.

От Бейрут, през фронта, до курсове за самарянки

Родом е от Драмско, завършил медицина в Американския университет в Бейрут, полиглот – владеел турски, немски, френски и английски език.
Мобилизиран от турските власти по време на Балканската война, той дезертирал от фронта. Архивите обясняват причината: „На Михаил Кръстев му се струвало непоносимо, като българин-родолюбец да лекува и оперира турски войници. Затова решил да потегли към родината…“.
Така се озовал в Кърджали. Преди назначаването му за лекар през 1915 г., участвал в учредяването на Българския червен кръст в Кърджали. Това се случило на 31 август 1914 година на общоградско събрание, свикано по инициатива на полк. Иван Луков. А д-р Кръстев става един от ръководителите на червенокръстката организация тук. Освен това, той започнал да провежда курс за самарянки. Първият такъв е открит на 9 октомври същата година. Целта – млади дами да бъдат обучавани, за да бъдат в помощ на жителите на града. Едновременно с това д-р Кръстев разкрил и легла за спешно болни. Той е лекарят въвел стерилизацията тук. В казан изварявали дрехите на бедните, които били въшлясали. По онова време, хигиената на местното население била на много ниско ниво.

Първата аптека

Друг лекар, пристигнал по своя воля в Кърджали през 1920 година, е д-р Александър Василев. Още с пристигането си, той разкрил в града първата аптека, която работила чак до 1958 г. Фактически освен вторият лекар след освобождението той се явява и първият фармацевт в родопския град.
Постепенно медиците в Кърджали се увеличават. Връща се и синът на фелдшера Атанас Петров – хирургът д-р Петър Петров. През 1924 г. тук идват и първите лекари жени: д-р Тонка Тонева, специализирала дерматовенерология в Германия, въвела принципа: посещение 2 пъти дневно при болно дете до пълното му оздравяване или пример за истински домашен стационар.
След нея идва и д-р Мара Бояджиева. Твърди се, че за тези първи лекари в района не е било никак леко да се справят, освен с ниската хигиена, така и с невежеството и дълбоките религиозните предразсъдъци.
Постепенно обаче местните общинари установили, че кърджалийският окръг е единственият без болница. Решили, че това трябва да се промени…
(Следва продължение)
На снимките:
-Д-р Михаил Кръстев (вляво) и д-р Александър Василев
-Ученици-червенокръстци през 20-те години на миналия век
Мария Калоянова, 24rodopi.com
Недостиг на джипита?! А навремето… Д-р Садък бори епидемии сам, фелдшер Петров прави Здравна служба – четете тук

COMMENTS

WORDPRESS: 0