Краят на 2019-та година в Кърджали бе белязан от един притеснителен факт: липсата на достатъчно общопрактикуващи лекари. От необходи
Краят на 2019-та година в Кърджали бе белязан от един притеснителен факт: липсата на достатъчно общопрактикуващи лекари. От необходимите 100 по здравна карта, заети са едва 50 практики. Не по-различно е положението със специалистите в различни направления в болничните заведения в общината и областта като цяло.
Връщайки се назад във времето става ясно, че градът е имал далеч по-трудни моменти, отнасящи се до здравеопазването. Разбира се, те са в унисон с тогавашните условия и време.
Добре е да се знае историята на здравеопазването на Кърджали и нейното начало.
Връщаме се назад във времето…
***
През 1927 г. общинарите в родопския град установили с притеснение, че Кърджалийски окръг е единственият в страната без болница и решават да я построят. Търсят помощ от д-р Иван Кесяков, тогавашният шеф на Диреция “Народно здраве” към Министерството на вътрешните работи в правителството на Андрей Ляпчев в Царство България. Самият премиер посетил града през месец август 1928 година и обещава на хората тук кредит за построяването на болница. Така и станало…
На 18 март същата година била направена първата копка на лечебното заведение. Четири години по-късно, през месец април 1932-ра, е открита и болницата. Тя била с 10 легла, а първи управител станал д-р Димо Чолаков, но само за няколко месеца. Приемникът му д-р Антон Иванов издържа на поста малко повече – около година. Поста поел д-р Петко Кушев от Ямбол. Той бил главен лекар в болницата от 1933-та до 1939 г. Първа медицинска сестра станала Ана Димитрова, а санитар на име Тома превързвал оперираните болни.
Здравните бригади
След 1940 година възникнали здравните бригади, които обхождали града и селата и полагали грижи за заболелите от инфекциозни болести. В тях участвали д-р Чепилев, Вълко Вълков-фелдшер, д-р Сараф, д-р Григоров, д-р Кунев – околийски лекар. В онези години изключително опасна и разпространена била туберкулозата. Във век, в който от това заболяване умират около 100 милиона души, в Кърджали гореспоменатите лекари започнали активна превантивна дейност. За борбата с туберкулозата осигурили подвижен тубдиспансер. Той обхождал селата около Кърджали и запознавал местното население със заболяването и неговите симптоми, като същевременно лекарите извършвали прегледи.
Една фигура се откроява по онова време. Личността и биографията на един от корифеите в местното здравеопазване – името на д-р Георги Попмаринов. Името му е записано със златни букви в историята на кърджалийското здравеопазване и болница. Биографията му е забележителна.
Изселникът от Македония, завършил Сорбоната
Роден в с. Горни броди, Серско през 1905 г. Вследствие на насилственото изселване на българското население от Македония след Междусъюзническата война, семейството му е принудено да напусне родните места и да се установи в пределите на Майка България. Тук, Георги Попмаринов завършва Хасковската гимназия. Малко след това заминава за Париж, където завършва медицинския факултет в Сорбоната. Известно време е участъков лекар в Казанлък, по-късно в хасковското село Жълти бряг. По-късно е мобилизиран като военен лекар по време на Втората световна война. Става управител на град Кукуш в Македония. През 1944 година се записва доброволец в Отечествената война, където е началник на отделение на лечебницата на бригада „Гоце Делчев“. По-късно е повишен в началник на хирургическия екип при 50-та дивизия и при военната болница в град Щип.
Поема болницата в Кърджали…
Само след година този изключително опитен медик е назначен за главен лекар на кърджалийската болница. В същото време е и началник на отделението по хирургия. Д-р Георги Попмаринов е начело на болницата в един изключително труден период, когато над населението тегне тежкия недоимък след войната. Всъщност, д-р Попмаринов е първият управленец на здравното заведение, който насочва развитието му в многопрофилно. И го доказва с разкриването на Акушеро-гинекологичното отделение през 1948 година. Следва обособяването на Детско и Вътрешно отделение. Той изиграва особено важна роля за развиването и утвърждаването на кръвопреливането като лечебен метод. Организира кръводаряването. Д-р Георги Попмаринов е в основата тук да бъде създадена кръвната банка.
Става известен с оригиналния си метод на лечение на язва чрез ваготомия – с национално значение.
Той става изключителен пример за по-младите поколения хирурзи. Обучава ги. Сред тях са имената на д-р Петър Петров /синът на първия лекар в Кърджали Атанас Петров/, д-р Трифон Трифонов, д-р Петър Даскалов, д-р Драган Стайков.
(Следва продължение)
Мария Калоянова, 24rodopi.com
На снимките:
-Подвижен тубдиспансер обхожда селата
-Същото правят и здравните бригади
-Д-р Попмаринов
COMMENTS