Звездата на Кемал

Звездата на Кемал

На днешния ден (10 ноември) се навършват 82 години от кончината на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк. Големият по


На днешния ден (10 ноември) се навършват 82 години от кончината на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк.

Големият политик и държавник  издъхва на 57-годишна възраст в двореца „Долмабахче“ на брега на Истанбулския пролив,  точно когато часовникът отброява 9.05 часа.

Винаги на 10 ноември, точно в 9.05 часа, сирените в Република Турция започват да вият, националните знамена са спуснати. Така страната отдава почит към личността и делото на

Ататюрк, който основава нова държава от остатъците на Османската империя и оставя дълбока следа в живота на турския народ. В столицата Анкара, до мавзолея на Ататюрк, се провежда традиционният възпоменателен ритуал на държавното и военното ръководство на Турция с поднасяне на венци и поклонение, в което участват всички политически лидери.

Мустафа Кемал е роден в Солун през 1881 година в турскоезично семейство.  Тъй като по това време в Османската империя няма практика да се регистрират ражданията, не е известна точната му дата на раждане. Майка му си спомня, че е роден в един пролетен ден, а по-късно той сам решава да приеме за свой рожден ден 19 май.

Баща му Али Ръза ефенди е по произход от западномакедонското турско село Коджаджик, но много автори го определят като албанец. Съществува хипотеза, според която майка му Зюбейде ханъм произхожда от торбешко семейство от Голо Бърдо.

Роден като Мустафа, второто му име Кемал (което означава „съвършенство“, „зрялост“), според неговата осиновена дъщеря Айше Афет Инан, му е дадено от негов учител по математика като признание за постиженията му в учението или просто за да различава двама ученици с името Мустафа.

В ранните му години майката на Мустафа го изпраща в местно религиозно училище, което той посещава за кратко и без желание. Родителите му искат той да получи търговско образование, но, без да ги пита, на 12-годишна възраст той се явява на приемните изпити за основното военно училище в Солун, а три години по-късно постъпва в средното военно училище в Битоля. На 18-годишна възраст вече е приет във висшето военно училище в Цариград, което завършва през 1902 година.

Военната си кариера започва, служейки в кавалерията срещу италианците в Либия през 1911 г. и срещу България в Балканската война. За около година (1912-1913) е военен аташе в София.

Звездата на Кемал изгрява по време на Първата световна война, когато той успешно командва турските войски в битката за Чанаккале  (известна и като Галиполска или Дарданелска операция) и от март до август 1915 година нанася поражение  на англо-френската ескадра, която се опитва да премине през пролива Дарданели. След тази победа Мустафа Кемал бързо се издига във военната йерархия на Османската империя, стигайки до чин генерал и командващ на армия.

На 30 октомври 1918 година, обаче, Османската империя на практика капитулира с подписването на Мудроското примирие. То заставя империята да пристъпи към разоръжаване и разформироване на армията. Ататюрк се завръща в Истанбул, където започва работа в Министерството на отбраната.

На 22 юни 1919 г. в град Амасия той публикува декларация която гласи, че независимостта на страната се намира под заплаха, и също така обявява свикване на депутати на конгрес в Сивас, провел се от 4 до 11 септември същата година. Организира съпротивата срещу следвоенното разкъсване на Турция и особено срещу опитите на Гърция да завземе Смирна (Измир) и нейните околности. На 8 юли 1919 г. Мустафа Кемал се уволнява от османската армия, а правителството на султана издава заповед за ареста му, като впоследствие е осъден задочно на смърт.

След окупацията на Истанбул от съюзническите войски и разпускането на османския парламент (16 март 1920 г.), Мустафа Кемал свиква в Анкара собствен парламент – Велико национално събрание на Турция, чието първо заседание е открито на 23 април 1920 г., а самият Кемал е избран за председател на парламента и глава на правителството на Великото национално събрание, което не е признато от нито една друга държава. (Продължава…)

На 7 юни 1920 г. Анкарското правителство анулира всички предишни договори на Османската империя. В допълнение на това правителството, чрез военни действия, прекъсва ратификацията на подписания на 10 август 1920 г. Севърски мирен договор между правителството на султана и Антантата.

Решаващо значение за военните успехи на Ататюрк има значителната финансова и военна помощ, оказана от болшевишкото правителство на Руската федерация, започнала от есента на 1920 г. и продължила до 1922 г. Още през 1920 г., в отговор на писмо на Кемал до Ленин от 26 април с молба за помощ, правителството на РСФСР изпраща на кемалистите 6 хиляди винтовки, над 5 млн. патрона, 17 600 снаряда и 200,6 кг златни слитъци. При сключването на Договора за дружба и братство на 16 март 1921 г. в Москва между двете страни също така е постигнато съгласие за оказването на анкарското правителство на безвъзмездна финансова помощ, както и помощ под формата на оръжие, в съответствие на което руското правителство изпраща на кемалистите в течение на 1921 г. 10 млн. златни рубли, над 33 хил. винтовки, около 58 млн. патрона, 327 картечници, 54 артилерийски оръдия, над 129 хил. снаряда, саби, противогази и голямо количество друго военно снаряжение.

През втората половина на 1920 г. Кемал планира създаването на контролирана от него турска комунистическа партия – за получаването на финансиране от Коминтерна, но на 28 януари 1921 г. цялото ръководство на турските комунисти е ликвидирано по негова заповед.

В тези тежки времена Мустафа Кемал успява да  обедини остатъците от турската армия и елит около себе си и започва национално-освободителна борба.

На 18 август 1922 г. Кемал започва решаващо настъпление, на 26 август позициите на гърците са пробити и  остатъците от гръцката армия се оттеглят в Измир, където

Ататюрк навлиза на 9 септември начело на турската армия. Той намира  гръцките и арменските части на града напълно унищожени от пожари.

На 11 октомври 1922 г., държавите от Антантата  подписват с кемалисткото правителство Муданийското примирие, към което 3 дни по-късно се присъединява Гърция. А на 24 юли 1923 г. в Лозана е подписан договор, който окончателно слага край на войната и определя границите на съвременна Турция на запад.

Мустафа Кемал ликвидира султаната и халифата и създава Турската република на 29 октомври 1923 г., когато е избран за първия президент на страната.

През следващите 2 десетилетия Мустафа Кемал Ататюрк е основна фигура в политическия живот на новосъздадената Република Турция. През своя 15-годишен мандат като президент, продължил от 1923 г. до смъртта му през 1938 година, той провежда радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера по западен образец, превръщайки остатъците от бившата Османска империя в светска национална държава. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, са известни като кемализъм.

Ерхан Алемдар, специално за 24rodopi.com

 

24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0