Записът, който донесе шушу-мушу и в Кърджали, и за който истините няма да излязат наяве

Без съмнение скандалът на седмицата, който ще е актуален още дълго време, е нещо, за което медиите замълчаха, но всички българи го научиха. Така е в България, която е на последно място по свобода на словото в Европа и на 111-то място в света.
Шумът ще отеква чак до изборите, били те през есента на 2019-та или през пролетта на 2020-та, в Кърджали също, след забележителното по размери шушу-мушу, но истините няма да излязат наяве.
Става дума за новия скандален запис с глас, наподобяващ този на премиера Бойко Борисов, който бе качен в YouTube и изпратен като аудиофайл до медиите на 12 юни. Това е ден преди рождения ден на Борисов. Валят предположения, че това е подарък за рожденика от Васил Божков, коментира известният журналист Иван Бакалов от E-vestnik. Записът е направен вероятно на 24 април 2019 г., ако се съди по събитията и споменатите дати в разговора.
„Когато наближат избори, ме атакуват по един и същи начин с ментета и фалшиви записи“, заяви премиерът Бойко Борисов.
„Много се смях вчера – като ми казаха, че съм бил пиян. Единственият случай, в който се напих, е когато бях на 19 години. Единственият! В общежитието в Симеоново, първи курс“, твърди Борисов.
Няма човек, който да може да дойде и да каже: Аз пих с Бойко, твърди премиерът.
На въпроса на журналист „Кой е казал, че сте пиян?“, Борисов отговори: „Ами някакви идиоти сега, не ги знам. От идиоти – на идиота. Всеки ден. В началото ме жегваше, нервираше ме. Сега даже се забавлявам.“
„Това е 10-15 години вече. Нищо ново. Като наближат избори, започват по един и същи начин – ментета, записват се. Сега се забавлявам. Това означава, че още много, много ги е страх и понеже правим много добри неща, трябва нещо да се измисли. Сега и техниката напредна много. Но важно е да не се разфокусираш“, коментира още премиерът.
Относно Кърджали, в записа има коментар за председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, по повод декларация, приета на 24 април 2019 г. в българския парламент, с която е трябвало да осъдят арменския геноцид. По нейно настояване думата „геноцид“ не се използва, а е употребен изразът „масово изтребление“, и по този повод имаше спорове сред депутатите.
24rodopi.com