Обществото ще бъде променено. Дали приоритетите ще бъдат пренаредени, дали разбиранията за живота ще бъдат други, дали политическото осмисляне на съвремието ще придобие съвсем друга насоченост?
Въпросите са много, тепърва отговорите ще бъдат анализирани.
„Детето ми се събужда сутрин и отказва да стане от леглото. Нямало какво да прави. Отново същото, отново скука, като спи по-бързо минавало всичко.
Така разсъждава един 6-годишен човек, който е затворен вече четвърта седмица в дома си. Вече мрази вирусите, мрази и политици, мрази и щабове. Защото обяснението „Не можем да отидем в парка“ неминуемо минава и през тях.
Много хора трудно намираме сили да продължим с ежедневните си порядки, защото отвсякъде ни залива едно и също. Вълна от вируси, заразени, починали, шествия на смъртта и тем подобни.
Когато всичко отмине, хиляди могат да заведат дела срещу държавата заради нанесени неимуществени, а и имуществени вреди. Тези, психическите, ще са най-тежки. Но пак ще трябва обществото да плати. Защото за решенията на хората с власт, не се плаща от джобовете им, а от обикновените хора.
Не мислят какви поражения нанасят на най-малките“.
Писмо от родител от Родопите…
Рубриката „Записки под карантина“ е провокирана от вашите обаждания и писма до редакцията ни, уважаеми читатели.
Напишете ни вашата история, вашите страхове, вашите желания, тревоги, нужди, и ние ще ги публикуваме.
Един ден в изолация.
24rodopi.com
