Един ден пред екрана: „Война“ за бъркане в носа и „опипване“ на вимета

Един ден пред екрана: „Война“ за бъркане в носа и „опипване“ на вимета

Денят започва с коронавирус и завършва с него. На обяд същото, а следобедното кафе неминуемо минава с нов прочит на цифрите. Затваряне

Денят започва с коронавирус и завършва с него. На обяд същото, а следобедното кафе неминуемо минава с нов прочит на цифрите.

Затваряне у дома и никакво събиране с хора, съветват. Все още няма КПП-та, но споменът за тях е жив. Препоръчително е в офисите да поизгонят част от служителите, учители искат онлайн ала-бала и родители да изземат функциите им, кръчмите почти вече са пусти от страховете, а пръв приятел пак става хладилникът. И телевизорът, компютърът. Първи стъпки към поредния домашен затвор.

 

Един ден през екрана

 

Ковид, война, паника, страхове, ужас, но и огромна скука. Едни и същи муцуни убеждават в едно и също. Мъка за интелекта. Сайтове пък повтарят казаното в студиата, че и цял ден нищят как една с десетилетия кафеджийски истории за отчаяни лелки прекъснала предаването си, защото щели да й бъркат в носа от РЗИ. Ковидът измести дори супер темата за уринотерапията.

Такива неща из телевизиите. От сутрин до вечер. Един ден да гледаш, повече не ти трябва. На следващия и муцуните, и новините едни и същи. Само цифрите се сменят. Маскирани, немаскирани, и певци, и народ. Менте ферми и истински стопани от дивотата на живота. Ако някой изобщо на последните им обърне внимание. По-интересно е как се бърка в носа на една дама, отколкото да опипаш виметата на 400 овце. Една по се запомня, другото е хамалогия.

Настане вечер и всичко вкупом се излива отново.

 

Обзор на паниката и ужаса.

 

Всеки срещу всеки. Лекари срещу дюнерджии. Последните ги оферират с 3 бона заплата. Маскирани срещу немаскирани. Даскали срещу отворените школа. Близо 80 на сто от над 4000 анкетирани искали дистанционно обучение. Ама на пълна заплата. Емисиите започват с ковида, после с премиера, завършват с Циганското лято. Тоест, че студ ще идва, ама да чакаме. Градусите щели да паднат с два-три, и отново шок и паника. Нищо, че температурите са си с ядващ се привкус за сезона. Къде ти да те запука един сняг от ноември, че да се стопи през март?! Но щото при нас и след първите снежинки пак положението става бедствено.

Телевизиите ясни.

 


Нет та дрънка

 

В интернет положението поне е ток и жица. Всякакви глупости из социалните мрежи. Но поне пада смях. На мода са рецептите за Ковид. Всякакъв алгоритъм за лечение. Откровени тъпни са някои, но поне все още няма препоръчително пиене на белина.

Жриците на любовта такива неща са прекарали, че вируси не ги вълнуват. Поне така става ясно от обявите. Не секват. И все най-добрите. Тарифите не падат. Никаква солидарност в кризата.

 

Иначе хумор с Ковида колкото искаш.

 

Истинска паника и призиви за тояги за неносещите маски.

Навсякъде се говори за война. И се пише. „Човек, който не е бил на война, не бива да пише за нея. Той не я разбира“, бе рекъл Хемингуей. Да види сега разбирачи.

„Войната ускорява движението на света, мобилизира големите добродетели“, съждения на герой на Никос Казандзакис.

Битка с невидимия враг. По-скоро със собствените страхове и ужаси. Повсеместна паника. Послания и призиви. И…

И в този момент някой завъртял снимка от братска Африка. Двама седнали на моторетка. Единият с каска, но за водача няма. Та си турил… кофа на главата. Е, не е ли яко! Колко малко му трябва на човек, за да се усмихне и да види положителното в живота. Някои ще им излеят цялата си комплексарска мощ с чувството на бледоликото превъзходство. Други обаче ще оценят изобретателността в желанието да спазиш правилата дори с подръчни средства.

Оценете моментите, дори зад маска разтеглете усмивката.

Останалото е война. За който разбира истински смисъла на думата.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0