Един вирус, една истина: Прости, но с дънки! Болни, но с банани!

Един вирус, една истина: Прости, но с дънки! Болни, но с банани!

Ученикът е торба с пари, болният – пътека с кинти „Отидох да се разходя до градинката на село, не ме свърташе вече в къщат

Ученикът е торба с пари, болният – пътека с кинти

„Отидох да се разходя до градинката на село, не ме свърташе вече в къщата, и тогава…“. Тогава идва проверка и човекът, нарушил карантината, се озовава в съда. Следва наказание, глоба и т.н. Правосъдие в извънредно положение. Здрав човек търпи наказание защото е нарушил мярката за неотклонение „домашен арест“. Наложена от страховете. Тогава, когато заразените в страната бяха по няколко души на ден, а имаше КПП-та. Само за два месеца фалираха стотици бизнеси, а хиляди останаха без работа. Защото болниците бяха празни. Налагаше се карантина на всеки дръзнал да се върне у дома от гурбет. Защото бе потенциален враг на живота. Носител на вирус, малка кутийка на Пандора, в която обаче има единствено страх.

Ръководства на лечебни заведения се оплакаха, че са на загуби, защото просто са празни. И чакат, чакат пациенти с Ковид. Изсипаха се милиони левове от дарения, аплодисменти от балконите за „първата линия“, а стотици бяха виждали заразен само по телевизията. По-скоро чували, защото заразени не бяха показвани.

И така докато не бе взривена нервната система на милиони хора по цял свят.

 

Заразен до доказване на противното

 

Всеки върнал се по родните земи бе „заразен до доказване на противното“. Но и това не можеше да стори. Опцията се появи по-късно. Но дори и два пъти отрицателен тест не оневинява. Остава съмнението за грешка. Докато само един положителен започна да се възприема като диагноза. Нелечим вирус, от който обаче хората се излекуват. Какво лекуваме обаче, вирус или положителен тест?

Световната здравна организация забрани аутопсиите. Защо? Как се борим с нещо, за което нищо не се знае? Какво причинява, какво поразява? Същата организация продължава да бълва на конвейер страховити прогнози, обърнала палачинката отпреди месеци с обяснението за „простото грипче“. Тръмп заплаши да спре финансирането и… му спретнаха избори „гласуват живи и умрели“.

Такива разни работи, будещи много, много въпроси. Един ден истината ще излезе наяве.

При нас вече е на преден план.

Но първо „затворниците“.

 

„Моля се някой да ми донесе храна…“

 

14 дни под карантина. Две седмици, в които не можеш да отидеш дори до кварталния магазин, ако ще и на 50 метра от дома ти да е.

Това бе наредбата. Същата е и сега, но с 4 дни по-малко.

„Заредих хладилника до пръсване, когато разбрах, че влизам в домашна изолация. Всъщност, цялото семейство. Първите дни бе наред. Но след петия психиката започва да изтънява. Все по-нервни, все по-агресивни. Всичко свършва от продоволствието. Постоянни телефонни разговори с роднини, връзка с приятели. Настава време да се зарежда с храна, която свършва доста по-бързо заради постоянното висене у дома. Молби към всеки, който може, да ни закупи продукти и да ни ги донесе. Ако има средства. Ако има време. Ако му се занимава. За едни цигари няма кой да накараш да измине толкова разстояние. Мъжът ми на няколко пъти бе готов да отскочи и да достави нужното. Едва го спирах. 10 000 лева глоба и условна присъда не ни трябват. Здрави бяхме като бикове, но не можем да си купим дори хляб. А пари в сметките колкото искаш…“.

Разказ на родопчанка, завърнала се с цялото си семейство от Западна Европа по време на извънредното положение и моментално попаднала в условия на домашен арест. Без да им е направен тест, без преглед, без каквото и да било. Просто „заразени“. До доказване на противното. А то няма как да бъде доказано. Само след „пандиза“.

 


„Ако убия някой…“

 

„Толкова ми писна от тази простотия, че започнах да си мисля дали да не утрепя някого? Дали ще посмеят да ме доближат като съм под карантина? Дали ще дойдат със скафандри? Дали като пристигнат да си поръчам поне един хляб да носят, защото ако изляза, то аз съм престъпник? Ако ме съдят поне ще ме разхождат насам-натам навън. Няма да съм вътре“.

Такива мисли пък споделя друг нашенец.

 

„Престъпници“

 

Колко здрави хора отнесоха глоби от по 10 000 лева? Страшно много, в цялата страна. Един отишъл до банкомата, за да тегли пари, друг до магазина за цигари. Жестока санкция и условна присъда. Последната пък означава-в изпитателния срок, ако се „изпикаеш накриво“, и влизаш в затвора.

Един пример. Лихвар праскал клиенти с по близо 5000 процента лихва. Заплашвал ги, тях, децата им. Присъда-условна и глоба от 4 900 лева.

Ха, честито! Разбрахте ли кои са най-големите престъпници? Здравите и работещите.

Ненормалщина, завладяла цял свят.

 

Епидемичното лято на едни льохмени

 

Имаше един БГ филм „Любовното лято на един льохман“. Нашето бе що-годе същото, поне според заглавието. Но льохмените бяха доста повече.

„Пропуснахме много важни месеци, в които можехме да се подготвим. На никого не му пукаше“, казва един лекар от Родопите.

Есента дойде след льохменското лято и донесе хиляди положителни тестове за коронавирус.

„Пълен хаос е в болниците. Всеки е фиксиран върху Ковид и друго не се лекува“, изповед на друг лекар.

Състоянието на здравната система ни бе поднесена с целия си блясък. Осакатявана в период от 30 години, тя не може да понесе един вирус. А останалите 9999 болести? За тях в момента няма лечение. Имаме легла, хора умират по стълбите. За болки в гърдите няма преглед, има ПСР, а докато той стане, пациентът умира от инфаркт.

Не Ковид убива, убиват страховете, хаосът, отказът от прегледи. По телефона не става, пичове, не става.

Имаме легла, специалисти нямаме. Ами кой ги изгони?

Разни плеймейтки се упражняваха върху гърба на протестиращите преди година медицински сестри. Разни изкуствени джуки говореха срещу тях и ги храчеха, че излизали по прозорците на властта. Някакви санирани мозъци, известни с творчество а ла „моят живот като ку*ва“. Е? Какво стана сега? Нямаме персонал. Медсестрите станаха важни, нали?

Един вирус показа страшната истина, за която години наред медици алармираха. Не тези, дето карат майбаси заради поставяне на байпаси на здрави сърца. Онези, другите, от които се извръща поглед, а плейджуките хулят.

Сори, ама всеки знае истината и всеки се е сблъсквал с нея.

И не обикновените хора са виновни. Не тези, които бяха в домашен арест, които ходят задушавайки се с маски. Не тези, които спазват всяка хаотично произнесена заповед.

 


Искахме банани по всяко време и дънки…

 

Здравеопазване и образование са двата основни стълба на националната сигурност. След това идват отбрана и вътрешна сигурност. С болни и прости хора прогресът е немислим. Неслучайно възраждането в най-тежките времена за народа ни започва от класните стаи.

Тези два стълба бяха и най-добре структурираните по онова време, дето всеки се отрича от него. И бяха разсипани. Знаете как, усещате последствията. Ученикът е една торба с пари заради делегираните бюджети, пациентът е стока, която води средства по клиничната пътека.

Мечтаехме за дънки и банани по всяко време на годината и във всеки магазин, не както преди. Сега имаме дънки и банани, но нямаме най-важното…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Има всичко

-И легла също

-Пустата алея

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0