„Когато бях на 15 години (в далечната 1995 година) заедно с един приятел решихме да засадим дръвчета на една пуста безстопан
„Когато бях на 15 години (в далечната 1995 година) заедно с един приятел решихме да засадим дръвчета на една пуста безстопанствена ливада, в гориста местност, наречена Джебеджилер, край пътя Ардино – Смолян. Наблизо течеше и едно малко поточе, което се вливаше в река Коджадере, така че нямаше да имаме проблем с поливането. Към инициативата се включиха още наши приятели, с които играехме футбол всеки ден и на избраното от нас място засадихме над 70 дръвчета. Бяха предимно плодови: ябълки, круши, череши, сливи, мушмули и други, но имаше и кестени и липи, които ни бяха дарени безвъзмездно от горски служители. Бяха ни видели как залесяваме и решиха и те да имат принос.
После редовно поливахме дръвчетата с месеци, докато един ден открихме, че дръвчетата липсват. Неизвестни лица ги бяха присвоили.
Днес ловджиите често организират ловни излети в същата местност през уикендите. Тогава бяхме прочели за словата на пророка Мухаммед (мир нему), който е казал: „Дори да видите, че настъпва края на света, ако имате под ръка фиданка, зададете я!“
Поводът да се сетя за тази случка бе едно видео, публикувано в предаването „Господари на ефира“, където един мъж всеки ден сади по едно дърво на пустинен остров в североизточна Индия в продължение на 37 години и днес там отново има гора и дивите животни са се завърнали.
Примерът може да е заразителен и да послужи на всички мислещи хора, които виждат и осъзнават значимостта на глобалните климатични проблеми.
Да садим дръвчета в Кърджалийско!“.
Писмо на Мехмед Хасан до 24rodopi.com
24rodopi.com
COMMENTS