Докато не угаснат всички огнища..

„Чок зор“. Тъй изрича жената. 80-годишна старица от едно село в планината на спокойствието. Където се случват неща, но те остават скрити в сърцата, все още туптящи в немощните фигури на жителите им.

Събира съчки. Тялото й дори не трепери от студ. Шарената забрадка не успява да умилостиви вятъра, който безжалостно свири. Облекло-скромно. Всеки детайл е различен. Събран от тук и от там. Крачолите набутани в чорапите. Ходилата с нахлузени гумени галошки. Усещат всяко камъче по пътя. Но са най-евтините „обувки“.

Събира съчки. Мъкне ги към дома. Полупорутената къщичка, от чийто комин все още излиза дим. Малцината останали в селото следят сигналите. Спре ли да пуши, нещо е станало. Поредното сърце е спряло.

Докато не угаснат всички огнища. И топлината не си отиде завинаги.

Всичко ще остане спомен. И табели. Ръждясали. С имена на населени места. А какво ли ще пише в учебниците? Коя реалност ще бъде поместена там?

Четете по-късно темата на 24rodopi.com:

А какво се случи в държавата Бостана?

„Цезари“ на оплюнчването или партийните слагачи

24rodopi.com