Добре дошли в „новата реалност“! Ковид почивка: Обърках плажа-300 евро, обърках кенефа-колко евро?!

Добре дошли в „новата реалност“! Ковид почивка: Обърках плажа-300 евро, обърках кенефа-колко евро?!

„В колко часа ще е залезът? Трябва да побързам, искам да го снимам!“, казва една млада жена от България. Грабва апарата и и

„В колко часа ще е залезът? Трябва да побързам, искам да го снимам!“, казва една млада жена от България. Грабва апарата и изчезва, за да запази във фотос и този спомен. Сувенир от Гърция. Едно прекрасно лято. На спокойната почивка. Отпреди коронакризата, която продуцира затворени граници и куп ограничения.

Хобито й е това. Да снима. Нюансите върху всичко наоколо от отиващото си слънце. Сякаш като за последно. Всяка дигитална запечатка е вдъхновение, албум, страница от биографията, изживяното „кефлийско настроение“, както е модерно из нашенско.

Какво ще избереш?

Дивота, пустота, бетон и вълни, блокове и хоризонт. Различни мнения, вариации на усещанията и желанията. Преди година лятото бе разделение. Диверсификация някаква.

Какво ще избереш? Гърция с чистотата или родното със суетата на кич барока и презастрояването. Нашенци спасиха сезона на Черноморието. Получиха насреща-същото. Много бетон, каменни изражения по лицата, същите цени, отношение като към досадници. Които са нужни само и единствено да оставят парите си и, по възможност, да бягат на момента, далеч по родните места. „Че чакаме другите“.

„Зеле няма, всеки на евтиното се хвърля“

Подобно разяснение относно менюто в треторазрядни кръчми, но с претенция за няколко звезди, си остана по курортите ни, дори след целия хленч относно пандемията. Шепа отегчена салата на цената на кило краставици и домати. Толкова посърнала порция, че сякаш всеки момент сервитьорът ще се превърне в свещеник на опело. Опа, обслужване по масите няма. Сам се редиш на опашка и поръчваш. Праскат ти го в тарелка. Цената-като в кръчмата отсреща. В нея пък певица се опитва да имитира всички ентусиасти в „България търси талант“, “Х фактор“ и куп други шоу програми. Децибелите достатъчни, за да разиграят и посърналия резен домат в чинията. Може би му е тъжно, защото друга дружка от същия произход няма в чинията.

На рецепцията, след 40 минути чакане, те посрещат с: Ей ти ключовете, дай парите“.

Веселба. Гларусите дори странят от масите. Все псувни наоколо. Пък птиците си мислят, че е заради тях.

Жалко.

Природа.

Но човешка.

„Бургаски вечери…“

Колко беше яко, помните ли? Черноморието бе по жадувано от… намаление на шкембе чорбата в кварталната кръчма, с бонус две безплатни бири.

В какво се превърна? Бетон и след бетона… джангър. Малката база на завода край скалите и девствените плажове се претвори в хотелски комплекс. А до плажа не можеш да припариш без да платиш дори за въздуха.

Беше яко, но бизнес за нещастници или за ненаситници го превърна в това, което е.  Май и от двете по малко. Имаме всичко, но на цената на разрухата. Платихме я и продължаваме да я плащаме и се чудим защо тъй се получи. Защо всички бягат, освен пияните и дрогирани отрепки, защо и нашите недоволстват? Ами, ясно е бе, пичове.


„Маказа“

9 септември 2013 година. Режат лентата на ГКПП „Маказа“. Първият преминал бе на колело. След това се започна ужасът. Нескончаеми колони автомобили през Кърджали. Областният град няма околовръстен път. Няма и да има. Още преди фирмите на онзи, дето отслабнал, да построят пътя към границата и след това десетки пъти да го ремонтират, земите бяха продадени за жълти стотинки. На свои, наши, мои, твои, на мен си, хора.

Битката е откъде да мине обходният, че да се осребрят имотите. Тоест, озлатят.

Та затова и се бави. Лобита на „земеделци“, закупили земеделски земи и желаещи да ги продадат на десеторна цена.

Това се говори упорито. Някакви градски легенди…

Кошмар, но и кеф

„Маказа“ се оказа кошмар, но и кеф. Само на 100 километра от Кърджали е първият плаж на Бяло море. Родопите вече си имаха естествен солен водоем. На хвърлей място. Палиш и тръгваш, няколко часа на морето, после на баирите.

Ами, готино си е, откъдето и да го погледнеш.

Колони с автомобили на границата, а най-често задаваният въпрос през лятото бе „Бързо ли се минава пунктът, има ли опашка?“.

И така до кризата.

Проверка на „хавлии“

На „Маказа“ проверяват само лични карти и… хавлии и масла. Последното е само за шега, пък и против загар. Загрижени са хората.

Идва обаче един вирус и край.

Всичко свърши. Една година границата е затворена за турсти. Бизнесът почти фалира в тази част на Гърция. Държавата го закрепи с ЕС дарения „Антикриза“. Втора година няма да се повтори. Но пък…

Коронамитничарят

„Заповядайте!“, рекоха гърците. Но как? Изискват се отново кодове, отрицателни писиари или документ за направена ваксина, после бърз тест на границата.

Нали помните колко време отнемаше и какви опашки ставаха на „Маказа“ заради една проверка на документи? Представете си сега и тестове на всяко семейство. 24 часа няма минаване.

Коронамитничари.

В същото време в багажника може да има и обогатен уран… Всъщност и той може да бъде проверен, заради още един пункт след границата. Избирателно, да не би някой турист да е помъкнал две тави с банички, че да ги продава на плажа.


До кенефа с разрешение

Друга простотия пък е залегналата мисъл да се подава информация до местното полицейско управление в курорта кой точно плаж ще се ползва от туристите по време на ваканцията. И я са мръднали на друг-300 евро глоба.

По същата логика утре могат да поискат и предварителна информация кой точно външен кенеф ще бъде приоритет за семейството. И а някой е пуснал водата в друг-ха една глоба. Съзнаваме за 300-те милиарда дългове към Европа, но това си е чист дебилизъм. Само си го представете. Заявявате плаж?! Той не ви харесва, снимките не кореспондират с действителността. И отивате на друг, но за това „удоволствие“ плащате. 3-членно семейство-900 евро глоба. Защото сте терористи? Защото внасяте вируси? Защото заплашвате с пресушаване морето?

Не. Просто правила, правени от дебили.

Планината

Защо ви е тази простотия? Разполагате с най-класивата планина на света. Кризата и истерията обогатиха представата на нашенци за родното през миналото лято. Бум на туристи в Родопите. Нямаше места из язовирите. Отиваш в дивото на палатка, а около бивака ти-половината град. Всеки избягал сред природата.

Бум и на търсене на имоти по селата. Защото не се знае.

Иде лято. Но идат и нови правила.

Чувствате ли се като терористи, а като кучета, които трябва да бъдат чипирани и ваксинирани?

Ако не, не си причинявайте всички тези безумия. Огледайте се, съберете семейството, близки, приятели, и се забавлявайте, у дома. Тези баири имат нужда от вас. И, повярвайте, и вие от тях!

Жельо  МИХОВ, 24rodopi.com

-Опънати крака и бира на плажа

-Блокове, блокове, това е Черноморието

-А това имаме и е без ограничения

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0