„Дивата идиотщина на големия талант“ – една година без Христо Красин

„Дивата идиотщина на големия талант“ – една година без Христо Красин

Няма и не може да има забрава за родопския писател с ярка творческа индивидуалност - Христо Красин, който напусна нашия свят на 6 юни м

Няма и не може да има забрава за родопския писател с ярка творческа индивидуалност – Христо Красин, който напусна нашия свят на 6 юни миналата година. 

Но ни остави богато книжовно наследство, изпълнено с много поводи за размисли и провокации за откриване, осъзнаване  на неуловимото, алтернативното, небичайното, фантазното, което, вероятно, е много по-близко до истинската реалност – духовната… С всичките си книги Христо ни отправя към тази посока на търсене, но през 2013 година, с издаването на книгата си „Коланджа. Сага за свършека на времето”, той потопи своите читатели в най-дълбоките „води” на така многозначителния  и непознаваем наш живот.

Румен Леонидов се опита да обедини различните  и противоречиви мнения за нея с думите: ”Коланджа. Сага за свършека на времето“ е непознато явление за литературата ни, изпълнена със зашеметяващи преживявания книга, невероятна, дива, невъзможна до безумност и откаченост. Но най-близка като усещане за днешния ни необичайно луд, но така и красиво неповторим  живот. Цитира и един наш много популярен художник, който я определя като „дива идиотщина”, която лъха на голям талант”. Неслучайно, през 2015 г. тя бе наградена с първа награда, между 2000 други книги, за белетристика на Националния конкурс „Голямата книга на малкия град“ в Бургас.

„Коланджа” на Христо Красин е една истинска сага, която включва и приказното, фантазното, и историческото, фактологичното, за да се роди метафората на нашата изключителна  мета-реалност, съвместяваща блян и гняв, копнеж и жестокост… Но тя не е такава от вчера, а още от зората на човечеството. Още оттогава човекът е живял в химерата, илюзията, в създадената от ума му симулация , за да оцелява в екстремните събития и да еволюира. И днес пак е така. Но различното е, че все по-малко творци се потапят изцяло в нея, защото това рядко става съзнателно.

И сега, следвайки своя Създател, човекът пак гради сам живота си. Но мъчително, реално-симулиращо, загубвайки се, намирайки се, съмнявайки се, но и вярвайки, че наистина живее пълнокръвно.  Дори разказва под различни форми, най-успешно с творчество, своите видения, бълнувания, падения, въздигания… Понякога стигащи до крайност, както е при Христо във въпросния му роман. Той сам си причинява този безпощадно сладко-отровен „делириум”. И като напълно се идентифицира със симулацията му, става част от нея. Но, изглежда няма друг начин  да стигнеш до вътрешното си откровение, до събирането в едно на миналото и бъдещето, до проницанието.  А да отидеш над,  отвъд нещата, не е географско пътуване, а един всеобщодостъпен аспект на съзнанието. Именно по този начин Христо предрече още много отдавна докъде ще стигнат нещата в света и в страната ни. Четейки вътре в себе си, той назова предварително много от по-късно случилите се събития и кога точно ще дойде свършекът на старото и началото на новото време.

И четейки себе си, надзъртайки в скрижалите на сърцето си, е съгледал и древния свитък, папирус, „Коланджа”/името му означава „слязъл от небето”/, в който се говори и за третия син  на библейския Авраам – Бугар, роден от продадената му робиня – планинката Булвария. Когато става на 12 години Бугар взема майка си и поема към родната й планина Кайлас в Тибет, защото от него щял да тръгне могъщия народ на сребърните булгари. Но Христо е убеден, че и те, и всичките им събратя по света, винаги ще изпълняват волята на своя велик Господ, който славели със староарамейския възглас „Ле ляхум би… ле ляхум би” – Слава на Великия Баща!

Така, бълнувайки наяве, Христо Красин превръща своя шеметен разказ в „Коланджа” в една сага за края на старото и началото на Новото време. За вечния поток на времето, който често се скършва, обръща, но пак продължава накъдето трябва. Защото е движен от Бог, при Който свободата не се различава от необходимостта.

Затова и, неслучайно, 8-годишнината от написването на книгата му „Коланджа” съвпадна с навършването на една година от неговата кончина. Което значи, че както идва възкресенският път за страната ни, така ще има и съживление на интереса към творчеството на този наш уникален и неподражаемо различен родопски творец от Ардино.

Лияна Фероли

24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0