Говорещата със звездите Алена и танцуващата с думите Седларска за протестиращите

Aстрологът Светлана Тилкова – Алена:
Ретроградният Меркурий обезсилва парите, колкото и много да са раздадени, когато протест е в негов период. Влиянието му не е еднакво, а зависи от конфигурациите на планетите в звездната карта в деня и часа на началото на изборите, били те редовни, предсрочни, президентски, тъй че типов извод не може да бъде направен. Предсрочни парламентарни избори са във вреда на народа и в полза единствено на мечтаещите да разграбят вече натрупаното в държавата.
Събитията се обуславят от астрологични аспекти, които подтикват към лесно манипулиране на множество хора, за да бъдат употребени в полза на мразещите ГЕРБ и Борисов, но те ще си вярват, че “спонтанно” са излезли да протестират. Нищо спонтанно няма в настоящия протест. Напротив, организиран е. Това ни разкрива звездната карта в съчетание с композитните звездни карти на 9 юли – първият ден на опита за сваляне на правителството и главния прокурор. Позицията на Лока Фортуна, планетата на материалното щастие е категорична: първо – случващото се е организирано. Второ – парите, които са раздадени на протестиращите, са в количество, неполучавано досега от “спонтанно” протестиращи. Лока Фортуна ни разкрива, че пари има достатъчно, родни и международни, а целта е пълният срив на държавата. На протестите има хора, наивно разсъждаващи, че всичко е спонтанно, но те са само фон на предварителния сценарий.
Думите на говорещата със звездите са публикувани във вестник „Труд“.

Анализаторът Веселина Седларска:
Най-важният резултат от този протест вече е известен. Какво ще стане след час, след ден, след три, не знаем, но вече знаем най-важното: младите хора не са това, което си рисувахме в своята песимистична картина за България. Гледам лицата им, слушам интервюта с тях от екрана и се питам: това ли са момчетата и момичетата, за които се притеснявахме, че растат по-неграмотни от нашите поколения? Това ли са проблемните деца на прехода, за които дискотеката е по-важна от кръжока, като че ли за нас не беше същото, само дето думите за дискотека бяха други? Това ли са момчетата и момичетата, които чакат да си вземат дипломите в ръка и да поемат към чужбините, защото пет пари не дават какво се случва в България? Гледам ги и се питам: има ли сред лицата, които виждам, поне едно, което би могло да бъде наето от Александър Паунов от БКП с пари на Васил Божков, каквато е една от версиите на прокуратурата за мотивацията на протеста? Онова момиче там? Не, невъзможно. Онова момче с надписа „Вие сте прости, а ние не сме, затова не се разбираме“? Абсурд!
Животът полага особени усилия като режисьор при протестите, вече десетилетия го наблюдавам. Знаците и символите, които оставя, са забележителни. И този път се старае. Евгений Марчев – един от младите хора на протеста. Полицаи го придърпват зад колоните на Министерския съвет и пребиват, знаете история по-нататък. Кой е Евгений Марчев, когото случайността избра за емблема на полицейското насилие в този протест. Студент по право в Хага. Ще го напиша още веднъж, защото всяка дума в това кратко изречение е емблематична: студент, право, Хага. С комоцио и множество травми по цялото тяло. Родителите му, толкова притеснени, че едва са им останали сили да са възмутени. Майката – хирург, лекар във времена на пандемия, ако трябва да продължим с житейските неслучайности. Момчето е заминало да учи право на другия край на континента. Върнало се тук като много млади хора, които учат в чужбина, заради клопките на коронавируса и пандемичното изобретение за масово дистанционно обучение. Би могло да си седи вкъщи, да чати с приятели в безкарантинната територия на интернет, да отиде на море в близката привлекателна Гърция или на безлюдното българско Черноморие и много други приятни неща би могло да направи, защото е лято, защото е свободно и защото си е у дома. Само че Евгений отива на протест. Защо? Защото верният комунист Александър Паунов му е платил 20 лева от пари на Божков?
Тук трябва да направя малко отклонение. Тези млади хора, които сега протестират, са хлапетата от раменете на бащите, които протестираха през 1989-а. Бебетата от времето, когато родителите им пееха „комунизмът си отива“. И още по-млади. Те не са типичната целева група от одържавения бизнес на Васил Божков. Те са наясно, че нещата в живота не се постигат с търкане на талончета, а с други качества, защото вече са се ориентирали колко конкурентен и суров е животът. Това са млади хора, които непрекъснато преминават през тестове, конкурси, интервюта за работа, все неща, които на техните родители, баби и дядовци бяха спестявани, защото един съвсем различен механизъм ги придвижваше напред през годините.
Днешните млади хора знаят и сладостите, и горчилките на емигрантския живот. Виждали са го, преживявали са го. Наясно са с пунктуалността и леснотията на живота в западните европейски страни, но и знаят, че доматът там е сравним с четвъртото състояние на водата и салатата няма същия вкус.
И да се върнем отново към емблематичния за протеста случай – Евгений Марчев, просто един от всички тези млади хора, за които стана дума по-горе, е в редиците на протеста. Тези млади хора пет пари не дават за Божков, както впрочем и родителите им – каквото си е дробил да го сърба, на него ние гледаме само като на един свидетел в бъдещи съдебни дела срещу хора, които сега ни управляват. Той не ни е важен. Но тези, от които зависи как живеем, няма как да не са ни важни.
Този протест не е социален. Дори и политически не е, той е морален. И каквито и лъжи да си съчиняват онези, чиито оставки протестът иска, те се разбиват в младостта на протестиращите. Точно защото са млади, те вече са победили. Тази България е тяхна, ние сме я взели назаем от тях. И те сега ни държат сметка в какво състояние им я връщаме. Съжалявам за тези, които не са го разбрали.
Коментарът е публикуван в RedutaBg.
24rodopi.com