В залеза на една епоха: Най-опасният „терорист“ е… свободният с мнение!

В залеза на една епоха: Най-опасният „терорист“ е… свободният с мнение!

Живеем в интересни времена. Не може да се отрече. Малка епоха на личности и нагаждачи. Всеки може да се определи. В този тъй бързо пром

Живеем в интересни времена. Не може да се отрече. Малка епоха на личности и нагаждачи. Всеки може да се определи. В този тъй бързо променящ се свят…

 

***

Всеки индивид има право да избере своето бъдеще. И да крачи към него. Хоризонтът на мечтите. Както и всеки народ.

Не обаче. В момента всеки има право да избере пола си, но не и бъдещето, не и посоката. Тя трябва да е обща. Налагана насилствено. Към тази своя фаза на развитие върви светът. Поне една част от него. Докато тя се занимаваше с какви ли не идиотизми, забрави най-важното. Свободният дух и безпредела на творческата човешка мисъл. Към момента не само, че й се поставя лимит, но се размазва и препикава постигнатото.

 

Замерване с банани

 

Великобритания реши да излезе от Европейския съюз и настана всеобщият пир на преповръщани мнения. Идеята датира още от 70-те години на миналия век. Сега се осъществи. Схващането за господстващо мнение на различните националности бе пренебрегвано в полза на… бананите. Започна замерване с тях. В метафоричен смисъл. Но и те бяха част от формирането на мнение „екзит“. На пазара трябвало да се продават само прави банани, с минимална извивка, не по-къси от 14 сантиметра. Правило, наложено от ЕС. Някакъв шантав стандарт, сякаш подготовка за участие в гей парад.

И още куп безсмислени правила, налагани от ЕС. С това се занимаваха еврочиновниците с огромни заплати. И в един момент се чудят защо болшинството в Обединеното кралство реши, че няма смисъл да се дава всяка година „данък за глупостта“. Това са тези пари, които излизат от страните-членки, след което се преразпределят в един общ бюджет отново към тях, но в различна пропорция.

Колко видяхме от тези пари ние? Огледайте се и си отговорете сами. Дали не изчезваха някъде другаде преди да стигнат. А, грешка, имаме „стадиончета“ във всяко село с прегърбени баби. Да ритат мачле, „момите“. „Пък някой нов Бербатов можел да излезе“, бяха рекли в оправдание на безумно изхарчени средства различни крякачи от партии из нашенско.

Такива неща вършеха чиновниците, които „колят и бесят“.

 

У дома е щастие

 

България ще внесе 1 462 000 000 лева в Европейския съюз през тази година. Това сочат разчетите на Министерството на финансите. Вноска за участие в „клуба на богатите“. Просто участие. Без особен успех. Ние сме с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, най-бедни, с най-ниска производителност на труда, конкурентоспособност, най-високо усещане за нива на корупцията и изобщо всичко с най в най-отрицателните краски. 14 години сме там. Достигнахме тийнейджърска възраст, но не се научихме да разполагаме с паричките, които „тате и мама“ ни дават. Само пъченето, че са много ни остана. А резултат? Огледайте се, видяхте ли го, почувствахте ли го? Не слушате ли всяка сутрин в автомобилите по радиото на кой пътен участък се прави ремонт? Това е супер. Само ако преди това не му бяха правили още няколко. И това с пари от „мама Меркел и тате Неизвестен“.

Важно е обаче, че започнахме да гледаме щастливи кокошки. Пак по нареждане от Брюксел. Толкова са щастливи, че започнаха да кукуригат като петли. Това е позволено. Всеки може да си избира пол в съвременния свят. Толкова ни е свободен добитъкът, че се разхожда из градовете, а пък селата пустеят. Въпреки милиардите (според хвалби), изливани в сектора.

45 000 овце са били отглеждани в Доспатско през 50-те години на миналия век. Без евросубсидии. Сега останаха няколко хиляди, ама население. Овце почти няма.

За малцината стопани има само огромната бумащина. И спомените. Нищо друго.

 

Бягай

 

Най-големият плюс за страната ни от членството в Европейския съюз определено е свободното придвижване на хора, стоки и капитали. Особено на хора, особено в нашия случай. Дори тази единствена причина ще е напълно достатъчна за нашенци да кажат „Да” на един евентуален референдум за оставане в ЕС. Отворените граници и трудови пазари са и най-големият плюс за всяко правителство. „По-малко хора-по-малко грижи, повече работещи на запад-повече парични потоци у дома”. Родните гурбетчии пращат повече средства към страната отколкото, който и да е кабинет е успял да усвои от еврофондовете. А както знаем-заситеното гърло не протестира. Призивът от соца „Във всеки дом говедо” бе успешно заменен с „Във всеки дом-по един зад граница”. И така свободното придвижване роди нещо наистина извратено-евророби в огромната икономическа империя на равноправните. Нашенци поеха най-черната работа с орисията на икономическата предопределеност.

Докато чиновници и там, и тук, се разпореждат с милиардите.

 


Смразяващият вирус

 

Докато един вирус не смрази бюрокрацията и не я прати в бездната. Продуцираният ужас нахлу във всеки дом. Но не и в кабинетите. Започнаха да се теглят огромни кредити, които да се раздават за справяне с икономическите последици от кризата. Криза, осъществена от страховете и информационна пандемия. Швеция го отнесе най-жестоко, но вербално. Защото не се подчини на всеобщия страх. Сега ядат пуканки и гледат сеир.

Раздадоха се пари на държавите и… знаете у дома кой колко получи. Да вдигнат ръка. Гора от ръце, нали?

Ха!

Гаден хумор за сметка на ликвидирани безжалостно бизнеси. Особено в най-бедната държава в Съюза на „правите банани“.

 

Последствията

 

Бюрокрацията в ЕС реши да въвежда единен здравен сертификат. Възможен от лятото. Не бил задължителен, но авиокомпаниите може да го изискват. Значи може да се нарежда на кривите банани да се изправят, но не и на летящите фирми? Интересно. Разбирай, всичко си е програмирано.

Сертификатът ще съдържа името на собственика, датата на раждане, номера на паспорта, както и информация дали е бил ваксиниран и с какво лекарство и дали е болен или не. Ще се показва и при посещения на обществени места.

 

На кино с паспорт

 

Великобритания даде тон. Скоро навсякъде. Бъдете сигурни. Имунизационен паспорт ще се изисква за посещение в заведение, кино, театър, стадион. Документът ще е доказателство-не си „опасен“.

 


Бъди трансджендър от Марс, но неваксиниран-не!

 

Не е желателно да наречеш мъжа-мъж или жената-жена, защото може да се обидят. Не знаеш как са се самоопределили. Човекът срещу теб е възможно да се смята за безполов извънземен, долетял от нейде из галактиката. С наранима душа относно разни

естествено породили му се израстъци по тялото. Той ги ненавижда, а припомнянето за тях наранява правата му.

Това са новите правила, които уверено маршируват из света.

Налаганият императивно либерализъм се превръща във фашизъм. И всеки трябва да внимава. Защото при грешка се излива целият радикален гняв на „новото общество“. То, впрочем, си е старото, но с обратни наклонности.

 

Шах мат и пълен мат

 

Ненормалщината да си избереш пол сред „80 различни на сергията“ се допълва с темата за расизма. Ръка за ръка, под дъгата. Всичко черно е расизъм, всичко бяло е недопустимо. От световната федерация по шах искали да променят цветовете и правилата. Черно срещу бяло е кофти. Едните щели да бъдат розови (колко модерно), а другите някакъв си друг цвят. Първи ход на белите бил расизъм също. Ще го махат. Май ще праснат и Бетховен. Някакви обратни го атакували. Творчеството му било кофти, антигей. Европа мълчи. „Ода на радостта“ от Шилер, претворена в ноти от Бетховен в края на Девета симфония и химн на Обединена Европа.

Европа вече е в дъното на собствения си кошмар.

И всеки срещу това е враг. Терорист, немислим, отритнат.

Трябва да се подчиняваш. Инак-край.

Банани, вируси, джендърство, расизъм-трябва да си в коловоза на всеобщото правило за харесване и страх. В противен случай си „терорист“. От най-страшните. Защото тях ги е шубе най-много от свободния човек с мнение.

 

***

 

Времена за нагаждачи и времена за личности. Не трябва да се нагаждаме към света, а да го променим и той да се нагоди към нас. Това отличава личностите от мравките. Не е толкова важно дали ще можеш да пътуваш. Не е важно какво си видял от Техния свят, а какво си почувствал и за какво си се борил. Може да си обиколил дори 150 пъти земното кълбо, но така и да не си го разбрал и, по-страшното, да не си се борил за него.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Сънят под „дълбока упойка“

-На предела на силите, по очукания „европейски“ тротоар

-Издигано в култ

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0