„Възрожденци“, месец август. През октоври обаче е същото… За кой ли път чуваш познатия шум. Няма как - отваряш
„Възрожденци“, месец август. През октоври обаче е същото…
За кой ли път чуваш познатия шум. Няма как – отваряш очи. Опитваш отново и отново да запушиш уши, но звукът влиза, въпреки това. Понякога се чудиш дали не ти се причува. Багери, бетоновози, камиони изнасящи пръст и добре познатите звуци от заваряване, рязане с шлайф, или всички накуп. Слухът е „погален“ дори от честите псувни на строителните работници, и то буквално под прозорците ти. Понякога ти се причуват, дори когато си далеч от дома. Домът, който трябва да е най-спокойното и уютно място, сега е просто панелка, граничеща с редица нови кооперации, такива в строеж и дори изкопи, на които ще изникнат
още сгради, а звуковият терор е просто част от ежедневието. Буквално можеш да си изтупаш покривката над главите на работниците… А може би, когато и последното местенце незастроена площ остане само спомен, тези бъдещи домове ще потънат в тишина, а прозорците в мрак. Тогава, звуковият терор ще е в миналото, но тишината ще е злокобна и белязана от мрачна действителност…“
Част от писмо на кърджалийка до 24rodopi.com. Темата-до болка позната на хиляди в най-големия квартал в Кърджали.
24rodopi.com
COMMENTS