От край време овчарлъкът си е мъжка работа. В Родопите обаче коравите жени не отстъпват по нищо на мъжете. 57-годишната Нюргюл Дурхан от джебелското село Вълкович го доказва. Стадото й е от над 200 глави добитък.
„230 овце паса. 30-ина са кочовете, другото са майки. Не ходя на баира горе, защото има вълци в гората. Ей тука, на поляните, на баира не отивам“, споделя пред екип на 24rodopi.com Нюргюл.
Овчарството наследява по неволя, тъй като преди три години губи съпруга си, който се занимавал със стадото.
„Не е трудно да си чобанин, ако времето е хубаво. Кално ли е както сега-лошо. Мокриш се и няма къде да седнеш. Абе чобанин станах и да искам, и да не искам. Не ми е трудно иначе. Като приключа с животните прибирам се вкъщи, снахата всичко е направила. Готви, мие чисти, аз само се мия и сядам. Моята грижа са само животните. Даже си имам още и една крава и теле“, казва Нюргюл.
В грижата за животните й помагат и двамата й сина. Още повече, че отделно от овцете имат и немалко агнета.
„Засега имаме 100 агнета, поотраснаха де. Тази година не са толкова много. Преди сме имали по 180-200. Това, което виждате на поляната, е само лятната кошара. И голяма зимна кошара имаме“, разказва с ентусиазъм за животните си възрастната жена.
С наближаването на Великден, семейството й ще продаде и доста от поотрасналите агнета. Дават ги предимно на едро в местен месокомбинат за по 5 лв. килото. Самата Нюргюл не е голям любител на агнешкото обаче.
„Хубаво е само за печене“, споделя още жената чобанин и се отправя към животните, които вече три години са неразделна част от ежедневието й.
Истината е, че отгледаните по пасищата в Родопите агнета се славят с изключителни вкусови качества. Неслучайно са сред най-търсените на пазара.
24rodopi.com
