„Тук е като след чума…“. Определение, дадено от жител на Перперек, но важащо за всички села под Перперикон. Пустее
„Тук е като след чума…“.
Определение, дадено от жител на Перперек, но важащо за всички села под Перперикон. Пустеещи, предимно с възрастни хора, махащи като за последно към всеки преминал край тях. Туристи стъпват единствено, за да попитат за посоката към Скалния град на древните.
Населените места в региона постепенно се обезлюдяват, като щъркелите и уличните кучета сякаш са повече от хората. В Мургово няма да срещнете жива душа, но за сметка на това бездомните песове връхлитат към всеки автомобил. Положението е що-годе същото и в останалите малки селца в близост до Перперикон.
Стара табела „Хотел“ впечатлява на разклона за Стремци. От 8 години там функционира комплекс с малки къщи за настаняване.
„Идват постоянно туристи от вътрешността на страната. За по два-три дни. Също така и чужденци-германци, французи, руснаци“, споделя управителката. Комплексът е на брега на река Перперешка.
„Стаи под наем“ се чете пък на табела на входа на Перперек. Стар плакат от някакви отминали избори върху нея скрива отчасти надписа. Стаи никой не търси. Нов цех ще отвори врати съвсем скоро, като осигури препитание на местните. В него ще се правят матрици за кошове за боклук, казват местните.
Пред заведение в центъра има няколко пенсионери и едва двама млади мъже. Единият работи в друг, действащ цех.
„Ами, малко хора останаха тук. Спокойно е иначе, но спокойствието не храни. Хората са по големите градове и чужбина. Няколко души от селата биват наемани при летните разкопки на Перперикон, но за два месеца“, споделя пък другият млад мъж.
„Много преди Перперикон да стане това, което е сега, колко хора от региона ходеха там да копаят. Ехе, с металотърсачи, купени от Германия. Дупка до дупка беше горе. Намираха сигурно неща. Преди години нещо беше изкопано, та жандармерия идваше да пази. Какво беше, как беше, не знаем“, пък казва възрастен жител. И отминава.
В момента в селото живеят около 200 души. Но постоянно намаляват.
Горе, на високото, има църква и джамия. Храмовете са един срещу друг, отстоящи на около 300 метра. Оглеждат се един в друг, чакат хора. По улицата минава само един тийнейджър с телефон в ръка. Бус пък оставя старец, който бавно пъпли към дома си стиснал торбичка. Купил е кутия с боя.
Тишина под Перперикон…
24rodopi.com
COMMENTS