„Детството ни беше много хубаво. Училище имаше, магазин имаше, доктор си имахме, горски, всичко…“, разказва един родо
„Детството ни беше много хубаво. Училище имаше, магазин имаше, доктор си имахме, горски, всичко…“, разказва един родопчанин. 60-годишният Мохамед Мехмед си спомня с носталгия за миналото. Животът му е преминал в джебелското село Софийци. Станал е част от историята на населеното място.
По думите му, огромните обработваеми площи наоколо са препитавали мнозина.
„Някъде около 200-300 декара има селото. Най-голямото в Джебел е по земи. По онова време изхранваше цялата община, всичко беше засято. Сега всичко баир стана. Няма кой да оре. Държавата умря и ние умряхме. През Тодоровото време хубаво беше, ама сега лошо стана“, добавя с огорчение Мохамед.
А спомените, те го карат да говори още…
„Аз ще умра за Тодоровото време. Където съм работил съм бил доволен. 800 лв. заплата взимах в Габрово в тия години. Работих тогава в завод за гаечни ключове“, разказва още възрастният мъж и прави паралел…
„Сега вече всичко върви надолу. Тук-там като отидеш искат да си от тая партия, от оная партия, иначе айде вънка. На 3-4 места работех и все ме съкращаваха. Аз не зная вече за коя партия да гласувам“, казва мъжът.
Днес Мохамед се занимава с отглеждане на крави, но и тук среща трудности.
„20 бяха, ама им намалих броя, защото има много изисквания – да има къде да хвърляш оборската тор, поилки, хранилка, кравата да е 1.70 дължина, пък колко да й била широчината… Държавата не помага. За 50 стотинки продавам млякото, всичко вдигат като цени, а на нас ни дават толкова малко. Не мога разходите да си покрия“, твърди Мохамед.
Огорчението сякаш го връща отново назад във времето, към най-благополучните за него дни. А краката му, те го повеждат към настоящето – животинките, за които се грижи вече години наред, въпреки несгодите.
24rodopi.com
COMMENTS