ВИДЕО репортаж: По-ценна от Америка, по-мила от всичко, но все по-пуста…моя родна планина

ВИДЕО репортаж: По-ценна от Америка, по-мила от всичко, но все по-пуста…моя родна планина

Едва ли някой се е замислял, предвид забързаното ежедневие, в което сме заточени, че някъде там, в планината, все още има хора разли

Едва ли някой се е замислял, предвид забързаното ежедневие, в което сме заточени, че някъде там, в планината, все още има хора различни, човеци чужди на градската суета и злободневната шумотевица. Едни чисти, упорити, трудолюбиви, естествено усмихнати хора, всеки посвоему оценил и продължил да съхранява своята принадлежност към земята. С дълбоки корени, крепящи ги здраво край баирите. В царството на тишината, където всеки един от тях живее простичко и се справя с неволите и съществува въпреки тях. Последните „мохикани“ на Родопите…

По-ценно от Америка

Самотното село Яребица, което Бахрие и съпругът й Халибрям не заменят дори за Америка. „Чист въздух има, красиво, хубаво, но няма хора. Моят син е в Америка, ние останахме тук. Там аз не мога да живея…“, казва Бахрие. Ръцете й са напукани, придобили цвета на земята, която обработва в малкия си двор.

Един сполучил в Сполука

Долна сполука и единственият сполучил да оцелее – Йълмаз…
„Няма ги хората, все бягат, бягат. Аз съм сам, с кучето, овцете, кравите. Щастлив съм, тук има чист въздух, в града има болест, слагат маски. Тук няма, само чист въздух“, казва Йълмаз.

Път няма, но се говори… италиански

И отново високо в планината, в махала Боровчани на село Стражевци. Асфалтов път до там няма, само стара и отъпкана пътека, но за 60- годишния Сабри, то е най-скъпото.
„Тук сме родени, пораснали, животът ни е тук. Път до тук няма, отдалечено е доста, но къде да отидем, това е родното ни място?“, споделя родопчанинът.
А, някои дори говорят на италиански. Като родопската „синьора“ от Кременец, която ни посрещна и изпрати на езика на Леонардо да Винчи. Спомени от работата й в едно предприятие, преди години. Животът й продължава на село…

„Големи, хубави, но празни…“

Сред тези родопчани е и самоукият изпълнител на кабагайда Валери Калеканов. Младият животновъд, грижещ се заедно със своя 70-годишен баща, за над 500 овце. Загърбил гурбетчийството, отдал се на животните…
„За Коледа се прибрах и останах. Овцевъдството е краста. Баща ми 60 години е с тях по полето и с тях ще си отиде“, казва Валери.

Стожери на земята, но и отражение на една тъжна действителност – обезлюдяването.
Процес, заради който Бейтула от Черноочене изрича пророческите думи:
„Строят, строят, ей така ще остане празно. Навсякъде по селата е така. Големи, хубави къщи, но празни…“
Тъжна, горчива и страшна картина, вплела миналото и настоящето в едно…
24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0