„Трудна работа е без вода“, изрича през сълзи 65-годишната Фейме от кърджалийското село Болярци и разказва, че повеч
„Трудна работа е без вода“, изрича през сълзи 65-годишната Фейме от кърджалийското село Болярци и разказва, че повече от четири десетилетия откакто живее тук, тегобите им са породени именно от безводието. Вода от чешмите им никога не е текла, а кладенците пресъхват през лятото. „Летните месеци са кошмар“, изрича възрастната жена и ни води към бунара, както тя самата казва. Оказва се, че за два дни, се е събрала едва половин кофа от живителната течност.
В селото срещаме и 70-годишната Юнзюлe, нарамила десетина туби – всичките празни.
„На кладенеца отивам за вода, ама май и там няма. Носим откъдето можем“, обяснява, въпреки неволите, с усмивка на лице. А преклонната й възраст, не я спира, ден след ден, да носи стотици литри вода.
„Всеки ден пера, чистя, мия. По 200-300 литра мъкна, всеки ден. Не стигат, няма как. Ах, как искаме вода, само вода искаме, нищо друго“, изрича с надежда в гласа и продължава примирено.
Градините са като в пустиня – всичко е изсъхнало! Дворовете са пожълтели, а разсада от домати, чушки, краставици – отдавна изсъхнал…
С питейна вода се снабдяват както могат.
„С тубите носим вода, от някоя чешма или бунар. Децата ни носят и от Кърджали или пълнят, откъдето намерят“, разказват още жителите на Болярци.
По думите на кмета на Болярци Хабил Хабил, за водоснабдяването на селото има изготвен проект. Същият, дори е внесен в Министерството на околната среда и водите още през 2017 година, но все още чака финансиране. Необходимите средства, били в размер на около един милион лева. През това време, периодично се карат водоноски, но те не могат да захранят нуждите на хората. А докато не бъде изградена водопроводна система, местните ще продължат да разчитат на собствените си сили и да се надяват, че някога, най-ценното за тях – водата, ще потече от чешмите им.
24rodopi.com
„На кладенеца отивам за вода, ама май и там няма. Носим откъдето можем“, обяснява, въпреки неволите, с усмивка на лице. А преклонната й възраст, не я спира, ден след ден, да носи стотици литри вода.
„Всеки ден пера, чистя, мия. По 200-300 литра мъкна, всеки ден. Не стигат, няма как. Ах, как искаме вода, само вода искаме, нищо друго“, изрича с надежда в гласа и продължава примирено.
Градините са като в пустиня – всичко е изсъхнало! Дворовете са пожълтели, а разсада от домати, чушки, краставици – отдавна изсъхнал…
С питейна вода се снабдяват както могат.
„С тубите носим вода, от някоя чешма или бунар. Децата ни носят и от Кърджали или пълнят, откъдето намерят“, разказват още жителите на Болярци.
По думите на кмета на Болярци Хабил Хабил, за водоснабдяването на селото има изготвен проект. Същият, дори е внесен в Министерството на околната среда и водите още през 2017 година, но все още чака финансиране. Необходимите средства, били в размер на около един милион лева. През това време, периодично се карат водоноски, но те не могат да захранят нуждите на хората. А докато не бъде изградена водопроводна система, местните ще продължат да разчитат на собствените си сили и да се надяват, че някога, най-ценното за тях – водата, ще потече от чешмите им.
24rodopi.com
COMMENTS