ВИДЕО репортаж: Много, много тежко! Майката на прегазения Месут: Нямахме пари за погребение!

ВИДЕО репортаж: Много, много тежко! Майката на прегазения Месут: Нямахме пари за погребение!

Мъжът е парализиран, трите деца са глухонеми, майката няма право на пенсия, семейството живее с няколко десетки лева на месец. Изнем

Мъжът е парализиран, трите деца са глухонеми, майката няма право на пенсия, семейството живее с няколко десетки лева на месец. Изнемогващата родопчанка е нямала средства дори да погребе сина си, прегазен на пътя за „Маказа“ докато се прибира към родната махала с велосипед.
Тежката съдба на една фамилия, живееща далеч от света, от погледите, но не и от ударите на битието…
Само преди дни Окръжният съд в Кърджали постанови условна присъда на шведския гражданин Веждин С., който през юни миналата година блъсна с автомобила си и уби 37-годишен велосипедист по пътя за „Маказа“. За Елмаз и Мустафа Али, този ден се оказва кошмарен, защото губят сина си Месут. Фаталното произшествие преобръща и без това изпълнената им със страдание съдба. Нещо повече, нямат пари дори да погребат сина си.
„Един лев нямахме. Брат ми помогна за всичко. И мевлид направи, и погребението. Една стотинка не е искал от мен. Нямах възможност да погреба сина си“, изрича през сълзи пред екип на 24rodopi.com покрусената майка.
Неволите ги следват през целия им живот. И трите им деца, включително загиналото момче, се раждат глухонеми. А преди четири години съпругът на Елмаз получава инсулт, вследствие на който е наполовина парализиран.
„Ако не ми помага жената, съм жив зян“, разказва трудно и през сълзи Мустафа. Съпругата му се опитва да го успокои, но и тя не успява да сдържи сълзите си.
Разчитат единствено на пенсията на Мустафа и тази на болната им дъщеря, тъй като Елмаз все още няма нужните години за пенсия.

„Един лев нямам помощ. Само с на мъжа ми пенсията – 230 лева ,този месец дадоха и 50 лева увеличение. Но като платя ток, вода и 120 лв. за лекарства за Мустафа, оставаме с 30-40 лв. Дъщерята взема 130 лв. пенсия по болест, и за отопление й дават, толкоз“, обяснява Елмаз.
Въпреки неколкократните молби, не е одобрена и за личен асистент на съпруга си.
“85% е неговата инвалидност в ТЕЛК решението. Казаха, че няма право на чужда помощ, а той не може сам да се оправя, не може!“, казва жената, а съпругът потвърждава думите й.
Казват, че въпреки трудностите се справят някак…
„По малко, по малко се оправяме, иначе не може. Ах, къде почина синът ми, той много ни помагаше! Дърва носеше, с това-онова, а сега – няма го, няма кой да ни помага така“, казва бащата.
Семейството живее доста отдалечено, в махала „Мразовец“ на момчилградското село Горско Дюлево.
„В тази махала живее само още едно семейство, но всички през деня са на работа. В другата махала са останали четири семейства“, посочва Елмаз.
Сякаш името на махалата и съдбата им са преплетени. Но мразовитата участ не ги сломява, а на помощ винаги се отзовава братът на Елмаз.
„Когато ми е нужна помощ се обаждам на брат ми и той носи от каквото имаме нужда, само брат ми, никой друг…“, изрича възрастната жена.
Въпреки тежката орис, ни изпращат с усмивка, пожелание за здраве и гостоприемното „Заповядайте отново!“.
24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0