Едно малко селце, с царствено име, но и печална съдба. Лъвово се намира недалеч от Кърджали. Тишината отдавна властва еднолично над туч
Едно малко селце, с царствено име, но и печална съдба. Лъвово се намира недалеч от Кърджали. Тишината отдавна властва еднолично над тучните поляни, къщите пък са затихнали завинаги. Последните жители се броят на пръстите на едната ръка.
„Четирима сме само – аз, жената и едно семейство възрастни хора, над 90-годишни“, казва 62-годишният Исмет, който екипът ни открива в двора на една от двете обитаеми къщи. „Ние отидем ли си, селото загива, ще изчезне от картата“, добавя съпругата му Айсер.
Хора няма, но животните са доста.
„Има 30 крави, кучета, петли, кокошки, пълно е!“, добавя Исмет и обяснява, че това са животните, които те, последните пазители на сгушеното над хълмовете в Родопите приказно селце, отглеждат сами. „От тях се изхранваме, от животните и от градината, каквото посеем“, обяснява Айсер.
Все още не са пенсионери, а по думите им, скоро няма и да бъдат.
„Няма да получим май пенсия, нямаме стаж. Пък, ако ме питате, дали съм работил, охоо… Работил съм 24 часа без да спирам. На тютюн в Ямбол, Разлог, Плевен, навсякъде“, разказва възрастният мъж.
Днес, лъвски устояват и са щастливи.
„Тук сме си свикнали и ни е хубаво. Най-важно е спокойствието“, казва съпругата, а Исмет добавя: „Аааа, за вируса изобщо не ни идва на акъла. Ние не знаем как се слага маска“.
Рядко слизат и към града.
„Кога да ида? Досега с кравите се занимавахме. Сега ще дадем на малките телета ярма и вода. После за довечера почваме да зареждаме. Цял ден сме ангажирани“, изрича с усмивка Исмет, за когото щастието се измерва в простичкото, чистото, сякаш носи в себе си онзи благороден заряд, достоен за името на селото.
24rodopi.com
COMMENTS