Да се пренесеш от малкото джебелско селце Мишевско в екзотична Африка през 80-те. Там ни водят спомените на един усмихнат и ведър човек. Това е 70
Да се пренесеш от малкото джебелско селце Мишевско в екзотична Африка през 80-те. Там ни водят спомените на един усмихнат и ведър човек. Това е 70-годишният Суат Нури.
1982-ра, той е единственият от област Кърджали, изпратен на комсомолска бригада от трактористи в Мозамбик. Целта е да научат местните на земеделие.
„На 8-ми март стъпих в Мозамбик. Преди това, първото ми спиране беше в Танзания и там видяхме какво наистина е жега“, започва разказа си възрастният мъж, който обяснява как въпреки горещините се е работило усърдно.
„Най-вече се сееше царевица. Именно на това обучавахме местните хора. От едната страна чистехме джунглата от дървета, после изоравахме с машини и сеехме царевица“, пояснява Суат.
Няма как да не се удиви от този различен свят.
„От самата джунгла и река Замбези с водноелектрическата централа. Едва ли втори път ще отида да ги видя тези неща“, казва мъжът.
Удивен е и от португалския език, който се налага да изучават там, тъй като голяма част от населението говори именно езика на колонизаторите.
„Най ни беше интересно в началото, когато започнахме да караме курсове. Тогава ни казаха как звучи на португалски: “На всеки завой следва да се подава мигач“, а именно: „Параказа курвос, прецизу пишка“, спомня си родопчанинът.
Престоят им в африканската страна обаче е съкратен, тъй като обстановката в един момент става опасна.
„В Мозамбик изкарах 9 месеца. Поради обстановката се наложи да ни върнат по-рано. Трябваше да се измъкнем, защото имаше размирици“, пояснява Суат.
Но пребиваването си е заслужавало…
“Възнаграждението ни превеждаха от София през три месеца. Там ни даваха джобни пари, закуска, обяд и вечеря. Спането също беше безплатно. Получавах 520 лв. заплата на месец. Тогава, през 1982-ра, когато заплатата на председателя на съвета на кооперацията бе 260 лв. Това ми помогна много за пенсията после“, допълва възрастният мъж, който сякаш за миг се връща в днешната действителност.
„Най ми е болно днес, една майка като отиде на пазар с детето си и трябва да го дърпа, защото няма средства да му купи нещо и да му казва постоянно „не, няма да взимаш това“. Аз съм виждал такива неща и ми тежи много, когато една майка не може да си позволи да купи на детето си това, което иска то, имам предвид някакво лакомство“, споделя с огорчение възрастният мъж.
24rodopi.com
COMMENTS