ВИДЕО репортаж: Историята на цяло село, побрана в… Една 150-годишна къща с бани във всяка стая!

ВИДЕО репортаж: Историята на цяло село, побрана в… Една 150-годишна къща с бани във всяка стая!

Има една къща в ардинското село Жълтуша, която се отличава от всички останали. Със сигурност първият камък е положен преди повече от ст


Има една къща в ардинското село Жълтуша, която се отличава от всички останали. Със сигурност първият камък е положен преди повече от столетие, казват че е поне на 150 години. Но не архаичността я прави толкова специална, а самото вътрешно и външно оформление, изключително богато за онова време. Наричат я Хаджикадировата къща…

„Откъде идва името? 

Бащата на моя дядо е бил хаджи Кадир, а той откъде е не знам, това е било много отдавна“, разказва единственият наследник – 76-годишната Фатма. Любопитното е, че във всяка от стаите е имало дори бани. Разбира се далеч от съвременните представи – изключително малки и с дървени вратички.  

„Да, има. Те хората като ги виждат и се учудват. Видяхте ли с какво сме се къпали? С глинен ибрик, за който има направено специално място. То вече всичко е пожълтяло, остаряло, но е било лукс за онова време“, разказва Фатма.

В къщата могат да се видят и множество предмети, неизменна част от бита на онова време.

„Всичко имахме – дараци за вълна, за чепкане, за предене, какво ли не. 

Там, цялото село дудаха и сновяха, а ние на стан си тъкахме всичко нужно. Има и ръжница за мелена на трахана. Даже още си мелим с нея“, казва възрастната жена.

В действителност, по-новата и голяма двуетажна част е изградена по-късно, през 1939 г. Но само в две от стаите вътрешното оформление е изцяло завършено, тъй като собственикът на къщата – бащата на Фатма, е убит на фронта в Унгария през 1945 г. След това тя остава недовършена.

И до днес жената си спомня с тъга за онези години…

„Кога дойдеше събота и неделя, всички деца чакаха бащите си, дето работеха тука по рудниците. Байко ще си дойде, байко ще донеса това, онова, пък моят нито ще си дойде, пък я…“, спомня си с тъга Фатма.

 И за времената, в които хора от цялото село са се събирали тук на седенки…

„Какво ни е било хубаво, работехме и се смеехме, пък сега кина стана, всичко се разпадна, кой да го оправи?!“, пита сякаш себе си възрастната жена.

На входа, все още висят козяци, правени на ръка. В дървени сандъци пък се пазят платове, тъкани на стан. Тях успява да ни покаже кметът на Жълтуша Атанас Михайлов.

„Ей това, в тия сандъци, всичко е правено на стан. Вижте колко е нежно. Тук се е слагал чеизът“, обяснява той, а Фатма допълва: „Майка ги е тъкала – за всички. После е шила ризите на ръка“.

Днес обаче никой не живее тук, но пък туристи от близо и далеч посещават Жълтуша, за да я зърнат.

„Отвсякъде идват – от София, Бургас, от тук, от там идваха. Много са идвали и съм разказвала. То хубаво, че навремето с бук, с меше са ги правили. Ако беше като сегашните с бор, досега 10 пъти да беше паднала“, твърди наследницата на Хаджикадировата къща.

Устояла на времето, старата постройка  все още се извисява в махала Терзийци, но вероятно не задълго. Сякаш историята й е към своя край, а след нея ще останат спомените  за отрудените, усмихнати и чисти хора, живели някога тук…

24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0