ВИДЕО репортаж: Защо Йълмаз не напуска изоставеното село, а „градски“ търсят имоти там…

Тук, в мистичните Родопи, има хора, които са чужди на градската суета. Чисти, добродушни, весели, свирукащи на воля и разхождащи се

Тук, в мистичните Родопи, има хора, които са чужди на градската суета. Чисти, добродушни, весели, свирукащи на воля и разхождащи се боси из трънливите поляни мъже и жени, чиито единствени спътници са животните и тишината.
Като 56-годишния Йълмаз. Срещаме го именно на едно такова възвишение, над шосето, между стари, самотни, полуразрушени къщи. Мястото е Долна сполука, а сполучилите да оцелеят са само трима-той и двама старци.
„Няма ги хората, отидоха в градовете, в Германия, Белгия, Холандия, София, младите бягат, все бягат“, изрича един от последните пазители на селото.
„Аз съм сам, с кучето, овцете, кравите. Щастлив съм, тук има чист въздух, в града има болест, слагат маски. Тук няма, само чист въздух. Аз за три месеца два пъти съм напускал селото“, казва Йълмаз. Разказва още, че хора от страната се интересуват от покупка на имот тук, оценили красотата на природата и въздуха в това тихо кътче на Родопите.
Отвежда ни към старото училище, намиращо се на едно от възвишенията. Спомня си времето отпреди повече от 40 години.
„Тук беше учителската стая, учителят се топлеше на печката до стената. Държеше голяма пръчка, с която ни сплашваше. 30 деца бяхме тогава, сега едно няма, едно…“, спомня си с носталгия 56-годишният мъж.
Днес, останките от тази сграда на знанието, сгушена високо в планината, напомнят за мрачното настояще. А магарето, потърсило прохлада в дъното на стаята, описва цялостно картината. Картина, за която ни разказва един от последните пазители на планината…

24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0