Това е 42-годишният Ерхан Хасан, просещ в центъра на Кърджали от известно време. За него разказа ученик, който всеки ден му давал част от джобни
„Изкарвам, някой път 10, друг път и 15 лева. Преди години работех в Гърция по нивите, обаче прекарах инсулт и да искам да работя тежка работа, сега не мога“, казва Ерхан, а докато говорим, в шапката пред него минувачите слагат по някоя и друга стотинка.
Опитал да го пенсионират по болест.
„Имам осигуровки, но не стигат. Когато ходих да подам документи за ТЕЛК, ми казаха, че трябва да платя 1300 лв. 700л в. бях покрил, но не ми стигаха 600. После загубих и документите, хапчетата, рецептата и епикризата от болницата в Комотини“, обяснява мъжът и допълва: „Трябва да отида до Гърция, в болницата в Комотини, да ми изкарат епикризата. Аз гръцки знам, защото съм работил 4-5 години на нивите за чушки и домати, ама няма откъде да взема пари. Поне 100 лева ще ми трябват, а аз цял живот не съм видял толкова“.
Днес живее в Момчилград.
„При сестра ми. Тя има 12 деца, в една стая сме. Като дойде зимата, някой път в Хасково отивам, лягам на улиците, където намеря. Иначе всеки ден идвам тук от Момчилград с автобуса. Някой път ми взимат пари, някой път не ми взимат“, обяснява още Ерхан, а накрая казва: „Може скоро време да взема да се обеся, ако искаш вярвай, ако искаш недей…“
Ерхан – един от тези, в чието битие хората често се съмняват, понякога с основание, понякога без…
24rodopi.com
COMMENTS