След броени дни ще отбележим Деня на будителите. Вероятно формално и по-семпло, имайки предвид пандемията, която днес е удобно извинени
След броени дни ще отбележим Деня на будителите. Вероятно формално и по-семпло, имайки предвид пандемията, която днес е удобно извинение за какво ли не. И докато от витрините ни гледат всякакви стоки и асортименти, подсказващи за едни други традиции, дошли отвъд океана, за онзи общобългарски празник, ознаменуващ делото на просветителите, книжовниците, революционерите, не напомня нищо. Да, светът се променя, комерсиализира, но ценностите са важни! И все пак, голяма част от нашето общество, сред тях и децата, могат да изброят – веднага, поне няколко по-популярни български будители. Трябва да се знае обаче, че тази плеяда от просветители във времето са докоснали с делата си и Кърджали!
Просвета и култура въпреки нищетата
Градът край Арда, който в началото на 20 в., въпреки нищетата и отпечатъците на войните, бележи подем. Създават се просветни, културни, здравни и спортни организации. Училище, читалище, театрални трупи, културно-просветни дружества започват да присъстват в живота на града. Няма как тези процеси да не окажат влияние в развитието му. Добре е да познаваме историята на града си и участниците в нея. Сред тях, будителите дават своя огромен принос, променят културната среда на града. Вероятно голяма част са чували имената Кирил и Параскева Ванкови, училищният инспектор и първата учителка. Мара Михайлова – първата журналистка в Кърджали. Има обаче и имена, не толкова популярни, но заслужаващи внимание.
Будители от старо време…
Павел Ковачев – първият директор на гимназията в Кърджали
Роден е в далечната 1872 година в Мустафа паша, Османската империя, днес Свиленград, в бедно семейство. Завършва педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия. Следва и две години педагогика в Йена – Германия. Възпитаник е на Петко Каравелов.
По време на следването му обаче се случват две нещастия – водите на река Марица събарят бащиния му дом, а скоро след това и баща му умира. Останал без средства, е принуден да се завърне в България и да поеме своя път на учител.
Първоначално е образовал хората в родния си град , а след това в Скопие, Велес, Одрин и др.
Готви въстание, озовава се в Кърджали
Участва в подготовката Илинденско-Преображенското въстание.
В крайна сметка съдбата го отвежда в Кърджали. От 1921 година до пенсионирането му през 1930 година Павел Ковачев е директор на Непълна смесена гимназия в град Кърджали. Активен участник в обществения живот на града.
Според архивите, училището се е помещавало в неподходяща за целта сграда. Освен това, трудно се набирали ученици заради високите такси. Възпитаниците сами шили униформите си. Въпреки трудностите на времето и района, Павел Ковачев ръководил гимназията с умелост и находчивост. Поставил основите на много светли традиции, което го издигнало в очите на хората. Той възпитавал, разширявал светогледа и събуждал желание за знание и култура.
Открива старинна църква край Глухар
Любопитен факт е, че в района на с.Глухар, при разкопки, ръководени от него, е открита старинна църква, чийто паметници под негово ръководство били пренесени в Кърджали и с това е поставено началото на музея в града.
За децата и техните родители, а и за обществеността, той е уважаваният и почитан „Учителят Ковачев”.
Днес, в Държавния архив в Кърджали са запазени няколко фотографии на Павел Ковачев с ученици и учители от 30-те и 40-те години на 20 в. Тук се съхраняват и записки от негови краеведски проучвания за град Кърджали и с.Манастир /сега в Гърция/, оригиналните – позволително и удостоверения от Министерството на народното просвещение и Кърджалийското околийско управление за назначаването му като учител в частното турско училище в с.Енчец и Зелениково от октомври 1945 г. Тук се пази и оригиналната лична карта на Павел Ковачев, издадена в Кърджали на 14.09.1927 година, с изисквания тогава отпечатък от десния палец.
Този деен будител на Кърджали, умира на 15 май 1958 година. Името му обаче ще остане завинаги в златните страници на този край със своя стоически и непримирим дух на активна просветителска дейност.
Коя е Надежда Дацова и какъв е приносът й за развитието на просветната дейност в Кърджали, четете във втората част на Будители от старо време…
Мария Калоянова, 24rodopi.com
COMMENTS