Бетонът "ражда" призрачни блокове в Кърджали, но и призрачни села в Източните Родопи

Бетонът "ражда" призрачни блокове в Кърджали, но и призрачни села в Източните Родопи

„Големите села, в които някога са живели до 2000 души, ще останат малки селца. А там, където сега се водят 50-100 жители, ще б

„Големите села, в които някога са живели до 2000 души, ще останат малки селца. А там, където сега се водят 50-100 жители, ще бъдат напълно обезлюдени. Бетонът в Кърджали тегли хората, ако, разбира се, не емигрират на Запад. Страшното е, че се задават страшни години за селата, в които ще умират хора само защото е нямало кой да им окаже първа помощ“, казва Ахмед от Кобиляне, което село е разположено от двете страни на пътя Кърджали-Ардино.
Бетон, много бетон има вече в Кърджали, особено в „спалнята на града“ – квартал „Възрожденци“.
Всъщност, 58-годишният Ахмед не открива топлата вода. От години се коментира хаотичното строителство на жилищни кооперации в Кърджали. С изключение на 5-6 сгради, преобладават грозните проекти и калпавото строителство. Но строителят Ахмед изрежда думи, които друг досега не е събирал в прогноза за утрешния ден на Кърджали и селата в 7-те общини.
„В 24rodopi.com бяхте писали, че колкото повече се строи в Кърджали, толкова повече стават призрачните блокове и апартаменти. Аз ще ви кажа друго: Колкото повече става бетонът в града, толкова повече стават призрачните блокове, но и призрачните села в Източните Родопи“. Използва турското „Hayalet köyler“.
„Селата умират, големите села, а това вече е голям проблем. Не толкова лошото строителство и пробутаните на гурбетчиите дефектни апартаменти във „Възрожденци“, казва Ахмед.
„До пенсия ще видя какво ли не, но съжалявам, че като по-млад не съм емигрирал. Къщи, в които имаше 10 души, сега се рушат, обвити от храсталаци. Това, че през лятото живват селата заради идващите изселници, е заблуда. Ако днес селата с нула жители са 15-ина, след 10 години ще са два пъти повече, а с по 3-4-ма старци сигурно ще са над 50 села“, казва Ахмед, който въпреки, че живее на главен път, е песимист за бъдещето на кърджалийските села.


„След края на комунизма, срутил се преди 30 години, населението на страната се е свило с една пета – от близо 9 милиона на 7. Приблизително с толкова е намаляло населението на Сирия за последните 10 години. Разликата е, че в Сирия имаше война“, това пише за България вестник „Лос Анджелис Таймс“.
Според доклад на Обединените нации, ако тази тенденция се запази, до средата на века България ще се свие до 5,4 млн. души, тоест с близо 23%. Други проучвания сочат, че е възможно българите да станат 4 млн. Същият доклад обяви България за най-бързо топящата се нация в света. Следват Литва, Латвия, Украйна, Сърбия.
България е една от много държави, повлияна от големи демографски сривове. В Северна Америка, Източна Азия и навсякъде в Европа раждаемостта е в криза. Миналата година в САЩ беше отбелязан антирекорд от 32 години насам, като средната раждаемост падна от 1,76 на 1,72.
В същото време урбанизацията изтласква младите хора от селата към големия град. Селските общности навсякъде по света изчезват.
От всички региони, които страдат най-много от намаляване на населението, Европа е най-зле засегната. Латвия, Молдова, Украйна, Литва, Румъния, Сърбия, Полша и Унгария държат дъното на класацията.
От 1990 г. насам Европа бележи най-големите ръстове по спад на населението в извънвоенно време. Това се дължи както на ниската раждаемост, така и на емиграцията. Според доклад на Обединените нации жените раждат средно по 1,66 деца, доста под 2,1, колкото е необходимо за положителен прираст. В същото време много млади хора напускат, за да търсят реализация в Западна Европа или на други места.
Тези, които емигрират, са млади и образовани, изтичане на мозъци, което може да попречи на развитието на икономиката, посочва ЛА Таймс.
„Това означава, че ние се лишаваме от работна ръка“, казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика в София. „Може да намериш перфектното място, за да построиш завод, но ще е неимоверно трудно да намериш достатъчно квалифицирани кадри, които да наемеш“.
Компанията „Теклас“, която е големият работодател в Кърджали, изпитва постоянен глад за работници. Заради проблема с работната ръка, компанията „Язаки“ се отказа да строи заводи в Кърджали и се позиционира край Димитровград.
Цветелина и Свилен Христови са представители на изтичането на мозъци от България. Миналото лято те напускат страната си заедно с двамата си сина, след като Свилен получава предложение за работа от „Луфтханза“. Везните натежават към Франция заради положението в България и заради мечтата да осигурят по-добро бъдеще за децата си.
„В България няма ценности. Знам, че Европейският съюз се намира в криза, но аз наистина вярвам в европейските ценности“, казва Цветелина. „В България има корупция на всички нива.“
Освен това хората, които емигрират, се намират в репродуктивна възраст. В резултат на това България, на фона на урбанизацията в световен план, се превръща във все по-застаряваща нация.
Това е сериозно предизвикателство пред финансовата политика. Повече възрастни хора означава повече пари за здравеопазване и пенсии. Но колкото повече намалява работната ръка, толкова по-малко приходи в хазната за тези социални услуги.
Намаляват хората, които произвеждат, намаляват и хората, които да купуват. Тази тенденция няма как да доведе до повишаване на икономическите показатели, убедени са експерти.
При падането на комунизма преди 30 години много заводи затвориха, стотици хиляди души емигрираха, а тези, които останаха, започнаха да раждат по-малко деца или изобщо да не раждат.
Днес България е част от Европейски съюз, макар и да е най-бедната държава членка.
Според Статистическия институт населението на България е намаляло с 50 000 души през 2018 г., тоест със 137 души на ден, което е подобно на предишните години. Около 1 млн. българи живеят зад граница.
Всичко това означава, че е много трудно да се предвиди бъдещето на България.
„Като цяло съм оптимист за нашето развитие, защото населението е само цифра“, казва Николов. Но той добавя, че за да процъфти страната, трябва да подобри здравната си система и да продължи преминаването към автоматизация, което ще замени загубените работници.
Други обаче смятат, че демографските промени ще поставят големи тежести върху икономиката и социалната политика през следващите десетилетия.
„Няма да е леко пътуване – убеден е Георги Ангелов, старши икономист от Института „Отворено общество“ в София. – Дори и да сме два пъти по-богати от сега, отрицателният прираст ще расте.“
Тази турбуленция вероятно е завихрена от убиването на българското село.
Колко печели в Германия едно гурбетчийско семейство – четете по-късно тук
24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0