Апостоле, и днеска си ни нужен!

Апостоле, и днеска си ни нужен!

Много са страниците в нашата и чуждата литература, посветени на един от най-достойните синове на майка България Васил Иванов Кунчев. Им

Много са страниците в нашата и чуждата литература, посветени на един от най-достойните синове на майка България Васил Иванов Кунчев. Имаш много имена, Дяконе. Всяко от тях отваря нова страница в твоята неспокойна биография. Ала Апостолът на свободата, като че най ти приляга. Епоха – бременна с геройство и срам, епоха, която кове достойнство и малодушие, предателство и безсмъртие. Време, което създаде теб. Да пребориш векове натрупано робско съзнание, за да блесне зърното, пречистено от плявата. И се извиси българският дух. Дълга е редицата на безсмъртието: Ботев, Раковски, Филип Тотю… Знайни и незнайни герои, осветили с кръвта си българската земя… Промени с мисълта и делото си историята на един народ. Твоят народ.

Не дочака да видиш свободата, Апостоле! Ала думите ти звучаха като ерихонска тръба: “Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-то /от 1861-то лето/, да му служа до смърт и да работя по народната воля”. Показа ни как трябва да живеем в името на една “чиста и свята република”. “На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел”.

Още звънят в мен думите ти за свобода на всички народи, които живеят на нашата земя: българи, турци, евреи…Равноправие във вяра, народност, човешки отношения на разбирателство и уважения  между тях.

Колко актуално звучат заветите ти и днес, Апостоле! ”Ние, дейците сме си посветили живота на отечеството и да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло…да се съветваме един други, да се слушаме… да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение”, пише Левски в писмо до Филип Тотю на 01 .03.1871г.

И веднага в мен възникват въпросите: защо позволихме на шепа наши политици да реализират пъкления “план” на Р.Ран и Р.Ът? Защо изневерихме на твоите ценности за свободна и независима България, Апостоле? Къде беше ти, народе мой? Защо позволихме на равнодушието и страха да сковат ума ни, бдителността ни? Да се замитат героите ни, историята ни? Нима не знаем, че народ, който няма памет, няма и смислено настояще и достойно бъдеще? Такъв народ е обречен на забрава?…

Днешните политици създадоха условия, при които младите хора не виждат своята реализация сега и в бъдещето си тук, в България, за съжаление. Това е то модерен геноцид. Превърнаха Родината ни в третостепенна страна с затихващи функции. Защо над три милиона българи днес са немили-недраги в чужди страни? Кой от нашите политици, поставил интереса си и личната изгода над всичко, днес може да каже като Левски : “Народната работа стои над всичко”…

Днес, 148-м години след твоята гибел, Апостоле, още не сме изпълнили завета ти:”Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни усилия”.

Защо днес личността на Апостола, толкова съвременна, събирайки в себе си най-достойни качества и национални добродетели не успява да ни обедини, да ни накара да се замислим и осъзнаем силата на неговата личност и мисъл? Защо? Защо изменихме на твоите ценности, които ни даваха усещането да бъдем човеци, да милеем за Родината си, да работим за нея? Всеотдайно, безрезервно предани…Защо не сме единни? Народе мой????

Постигането на “чиста и свята република” ще дойде, когато се обедим всички националности на територията на България и всеки според силите си да допринесе за изграждането на една нова, икономически силна и независима България. Та нали Съединението прави силата? Трябва да спрем обезличаването на нашата славна история, за да има на какво да стъпим, за да продължим най-хубавите традиции от миналото, за да запазим ядрото на българската същност. Екип от млади и талантливи българи да изработят програма за 30 години напред с приоротети за създаването на една здрава икономика – основа за процъфтяването на всички останали обществени дейности: образование, здравеопазване, култура… За да пресечем прогнозите за изчезването на България до 2050 година. В името на идеала – свободна и независима България! “Времето е в нас и ние сме във времето”.

Апостоле, и днеска си ни нужен! Да бъде!!!

Христина Въчева

24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0